Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Беше едно момиче от Инис Трийбс — каза ми Агравейн, — не мога да си спомня името й. Мела ли? Меса ли? Нещо такова. Красиво девойче. Артър се влюби до уши, ходеше след нея като куче след каруца с мърша. Но тогава той беше млад и толкова далеч от всякакви надежди за благополучие, че бащата реши да си вземе своята Мела-Меса и да я върне в Брослианд, където я ожени за някакъв магистрат петдесет години по-възрастен от нея. Тя умря при раждане, но Артър вече я беше забравил. Тия неща минават и заминават, Дерфел. Тюдрик ще набие малко мозък в главата на Артър, ти само стой и гледай.
Тюдрик прекара цяла сутрин затворен с Артър и аз си помислих, че може би наистина е успял да набие малко мозък в главата на моя господар, защото Артър изглеждаше напълно смирен до края на деня. Нито веднъж не погледна към Гуинивиър, дори се застави да бъде внимателен със Сийнуин, а през нощта, вероятно за да достави удоволствие на Тюдрик, той и Сийнуин отидоха да слушат проповедта на Сенсъм в малката импровизирана църква. Помислих, че Артър беше харесал речта на Господаря на мишките, защото Сенсъм беше поканен след службата в покоите на моя господар и двамата останаха затворени там дълго време.
На следващата сутрин Артър се появи строг и непоколебим и заяви, че заминаваме и то веднага. По план трябваше да тръгнем след два дни и Горфидид, Кунеглас и Сийнуин сигурна са били изненадани, но Артър ги убеди, че му трябва повече време, за да се подготви за своята сватба и Горфидид прие това обяснение съвсем спокойно. Кунеглас може да си е помислил, че Артър си тръгва по-рано, за да избяга от изкушенията на Гуинивиър. Във всеки случай принцът не се опита да го спре, само заповяда да ни приготвят хляб, сирене, мед и медовина за из път. Сийнуин, красивата Сийнуин, се сбогува с всички ни. А ние всички бяхме влюбени в нея и затова се възмущавахме от лудостта на Артър, но какво можехме да направим. Сийнуин даде на всеки от нас малък златен подарък и всеки от нас се опита да й откаже, но тя настоя. На мен ми даде една брошка от красиво сплетени златни нишки. И аз се опитах да мушна украшението обратно в ръцете й, но тя само се усмихна и сви пръстите ми върху златото.
— Грижи се за своя господар — каза тя настойчиво.
— И за вас, лейди — казах аз пламенно.
Тя се усмихна и отиде при Артър, за да му поднесе клонче от разцъфнал глог, което щеше да му осигури бързо и безопасно пътуване. Артър забоде клончето в колана си, целуна ръката на своята годеница и възседна Ламрей. Кунеглас искаше да ни изпрати екскорт от поуиски войници, но Артър отклони предложената чест.
— Нека да си тръгнем по-бързо, принц Кунеглас, за да уредя по-скоро нашето щастие.
Думите на Артър доставиха удоволствие на Сийнуин и Кунеглас, любезен както винаги, заповяда да отворят градските порти. Сякаш освободен от някакво мъчение, Артър пришпори Ламрей и в луд галоп напусна Каер Сус. Ние го последвахме пеша и недалеч намерихме захвърлено глоговото клонче. Агравейн го вдигна от земята да не би Сийнуин да го намери.
С нас дойде и Сенсъм. Никой не ни обясни защо, но Агравейн предположи, че Тюдрик беше заповядал на свещеника да помогне на Артър да се излекува от своята лудост, лудост, която всички се надявахме, че ще отшуми, но се лъжехме. Лудостта на Артър беше безнадеждна още от момента, в който той съзря червената коса на Гуинивиър. Сеграмор обичаше да ни разказва една древна приказка за отдавна отминала битка, разразила се в голям град с кули, дворци и храмове. Тъжното в тази история беше, че в основата на всичко стояла жена и заради тази жена загинали десет хиляди воини с бронзови ризници.
Тази история не беше толкова стара в края на краищата.
Защото само два часа след като напуснахме Каер Сус в една пуста гориста местност, където нямаше стопанства, а само стръмни хълмове, бързи потоци и тежки дебели дървета, ние намерихме Лиодиган от Хенис Уирън, който чакаше край пътя. Без да каже и дума, той ни поведе по една пътека, която се виеше между корените на огромните дъбове и стигаше до една полянка край вирче, образувало се в потока, преграден от бобри. Гората беше пълна с маргаритки и сини камбанки, които се полюляваха и проблясваха в сянката на дърветата. Слънчевите лъчи галеха тревата, в която грееха цветовете на игликата и синееха теменужки, а сред тях се белееше ленената рокля на Гуинивиър. Принцесата бе вплела иглики в червената си коса. Тя носеше златната огърлица на Артър, на ръцете си имаше сребърни гривни и бе покрила раменете си с вълнена пелерина с цвят на люляк. Такава жена можеше да покори всеки мъж. Агравейн тихо изруга.