Кралят на зимата

— Уви — казах аз — вече съм стар и не довиждам.

Моето измъкване я разсмя.

— А Гуинивиър обичаше ли Артър? — попита тя.

— Тя обичаше представата за него — казах аз. — Тя обичаше това, че Артър беше най-добрият боец на Думнония, обичаше в него онзи мъж, когото видя за първи път. Великият Артър, бляскав в своята великолепна ризница, най-могъщият воин, от чиито меч се страхуваха всички в Британия и в Арморика.

Игрейн започна да си играе с колана на бялата си рокля замислено.

— Мислиш ли, че кръвта на Брочваел пламва, когато ме види? — попита тя с копнеж.

— През нощта — казах аз.

— О, Дерфел — въздъхна тя и се смъкна от перваза на прозореца. След това отиде до вратата, от където можеше да гледа към малката манастирска зала. — Ти бил ли си някога толкова влюбен? — попита тя.

— Да — признах аз.

— И коя беше тя — попита веднага Игрейн.

— Няма значение.

— За мен има! Настоявам да ми кажеш. Нимю ли беше? — попита тя.

— Не беше Нимю — казах аз твърдо. — Нимю беше различна. Обичах я, но не бях луд от желание по нея. Просто мислех, че тя беше безкрайно… — замълчах, исках да намеря подходящата дума, но не успях. — Удивителна — казах аз безпомощно и сведох очи, защото не исках Игрейн да види сълзите ми.

— Тогава в коя си бил влюбен? В Люнет?

— Не! Не!

— В коя тогава? — упорстваше тя.

— Не е дошло времето за тази история, но и това ще стане — казах аз, — ако съм жив.

— Разбира се, че ще си жив. Ние ще ти изпращаме специални храни.

— Които моят господар Сенсъм — казах й аз, за да спестя усилията й, — ще вземе веднага от мен като ми обясни, че тия неща са недостойни за един монах.

— Тогава ела да живееш при нас — каза тя настойчиво. — Моля те!

Аз се усмихнах.

— Бих дошъл с голямо удоволствие, лейди, но уви, положил съм клетва да остана тук.

— Горкият Дерфел.

Тя се върна отново да прозореца и се загледа в брат Маелгуин, който копаеше в градината. С него беше и единственият останал послушник, брат Тъдуол. Другият послушник умря от треска в края на зимата, но Тъдуол все още беше жив и споделяше килията на Сенсъм. Мисля, че светецът искаше момчето да научи сакските букви най-вече, за да може да разбере дали аз наистина превеждах Евангелието на сакски, но момъкът не беше толкова умен и изглежда предпочиташе да копае вместо да чете. Време е тук в Динюрак да се сдобием с някои истински учени, защото с настъпването на пролетта отново започнахме обичайните злобни спорове за датата на тазгодишния Великден и няма да мирясаме, докато спорът не бъде разрешен.