Кралят на зимата

Сенсъм сви рамене.

— Съвестта ми проговори, господарю.

Артър разбра и въздъхна.

— Кажи какво искаш, свещенико.

— Епископство — каза бързо Сенсъм и се изправи.

— Мислех, че вие си имате папа, който да ви раздава епископства — каза Артър. — Симплиций. Нали така се казваше?

— Да, най-блаженният и свят Симплиций, да е жив и здрав — съгласи се Сенсъм, — но ти, господарю, ми дай църква и трон в църквата и хората ще започнат да ме наричат епископ.

— Един стол и една църква? — попита Артър. — И нищо друго?

— Искам да бъда и капелан на крал Мордред. Трябва да бъда! Негов единствен личен свещеник, разбираш ли, господарю? За целта трябва да ми се отпусне сума от хазната, достатъчна, за да подържам свой управител, вратар, готвач и клисар. — Той изтупа тревата от черната си роба и бързо добави — И перачка.

— Това ли е всичко — попита Артър саркастично.

— И място в съвета на Думнония — каза Сенсъм сякаш това се разбираше от самосебе си. — Това е всичко.

— Дадено — каза Артър безгрижно. — Така, сега какво трябва да направим, за да се оженим?

Докато двамата преговаряха, аз наблюдавах Гуинивиър. Лицето й грееше триумфално и нищо чудно, защото тя щеше да се омъжи за Артър — партия, за която нейният беден баща дори не бе посмял да се надява. Самият Лиодиган изглеждаше много жалък с треперещата си провиснала уста, ужасен от възможността Сенсъм да откаже да извърши церемонията. Зад него стоеше едно дребно трътлесто момиче, което изглежда отговаряше за четирите хрътки на Гуинивиър и за оскъдния багаж на кралското семейство в изгнание. Оказа се, че това момиче бе Гуенхуивач, по-малката сестра на Гуинивиър. Те имаха и брат, който отдавна се беше оттеглил в някакъв манастир на пустия бряг на Страт Клота, където странни християни отшелници пускаха дълги коси, ядяха само дребни диви плодове и проповядваха на тюлените истината за спасението.

Брачната церемония беше кратка. Артър и Гуинивиър застанаха под знамето с мечката, а Сенсъм разпери ръце и каза няколко молитви на гръцки. След това Лиодиган извади своя меч, докосна гърба на дъщеря си с острието и подаде оръжието на Артър в знак на това, че предава своята бащина власт над Гуинивиър в ръцете на нейния съпруг. После Сенсъм гребна малко вода от потока и напръска младоженците като каза, че така изчиства от тях всеки грях и ги приема в лоното на Светата църква, която тук, чрез Сенсъм, обявява техния съюз за неразторжим и свещен пред Бога, сключен, за да се създават деца. След това свещеникът впери поглед във всеки от нас, войниците, и поиска да заявим, че сме били свидетели на тази тържествена церемония. Ние се подчинихме. Артър беше толкова щастлив, че остана глух за недоволството в нашите гласове, но Гуинивиър го забеляза. Нищо не можеше да убегне от вниманието на Гуинивиър.