Кралят на зимата

Щеше ли да се случи нещо по-различно, ако Бедуйн беше там? Мисля, че не. Дори Мерлин нямаше да може да спре онова, което ставаше. Със същия успех човек можеше да заповяда на дъжда да се върне отново в облаците или на реката да обърне течението си.

На втората нощ след пира Гуинивиър дойде по тъмно в покоите на Артър. Аз бях на пост и ги чух да се смеят и тихо да разговарят. Цял нощ говориха, а може да са правили и друго, не знам, но знам, че разговаряха, защото бях на пост пред стаята и нямаше начин да не ги чувам. Понякога говореха много тихо, но понякога чувах Артър как обяснява и ласкае, моли и подтиква. Може би са говорели за любовта, не знам, не съм чул, но чух Артър да говори за Британия и за мечтата, която го беше довела тук от Арморика. Той говори за саксите и за това каква напаст са, напаст, от която трябва да се отървем, ако искаме страната да бъде щастлива. Говори за войната и за ужасната радост, която доставя ездата на покрит с броня кон в битка. Говореше така, както беше говорил и на мен в онази ледена нощ на укрепленията на Каер Кадарн, описвайки една мирна страна, в която обикновените хора не се страхуват от воините, които се появяват призори. Той говореше страстно, развълнувано, а Гуинивиър слушаше с такова желание и го уверяваше, че неговата мечта е божествено внушение. Върху тази мечта Артър построи бъдеще, в което бе вплетена и съдбата на Гуинивиър. Горката Сийнуин, тя имаше само своята красота и своята младост, а Гуинивиър усети самотата в душата на Артър и обеща да я излекува. Тя си тръгна преди зазоряване — тъмната й фигура прекоси Каер Сус, а косата й проблясваше, оплела полумесеца в свиления си капан.

На другия ден, изпълнен с угризения, Артър излезе на разходка със Сийнуин и нейния брат. Този ден Гуинивиър носеше нова огърлица от тежко злато и някои от нас съжалиха Сийнуин, но Сийнуин беше дете, Гуинивиър беше жена и Артър беше безпомощен.

Тази любов беше лудост. Луда като Пелинор. Толкова луда, че Артър можеше да бъде изпратен на Острова на мъртвите. Нищо друго нямаше значение за Артър — нито Британия, нито саксите, нито новият съюз. Целият внимателно обмислен план за обединяване на британските кралства, за който Артър работеше откакто беше пристигнал от Арморика, бе оставен да потъне във водовъртежа на неговата страст по тази червенокоса принцеса без пари и без земя. Той знаеше какво прави, но не можеше да спре. Беше полудял по нея, мислеше за нея, говореше за нея, мечтаеше да нея, не можеше да живее без нея, но все пак с последни сили успяваше да скрива чувствата си, за да не провали годежа си със Сийнуин. Подготовката за сватбата беше в разгара си. В знак на уважние към приноса на Тюдрик за сключването на мирния договор бракосъчетанието щеше да бъде извършено в Глевум. Артър трябваше да замине пръв за столицата на Гуент, за да приготви всичко необходимо. Церемонията не можеше да се проведе, докато луната намаляваше, защото изтъняването на лунния сърп беше лошо знамение и никой не би поел риска да се жени през този период. След две седмици луната щеше да е в благоприятна фаза и Сийнуин щеше да тръгне на юг с цветя в косата си.