Кралят на зимата

Въпреки това, лятото отмина, а границите останаха спокойни. Сеграмор държеше саксите на Аел на разстояние, докато Артър прекарваше едно лято изпълнено с любов. Аз бях зачислен в личната му охрана, така че денонощно бях с него. Трябваше да нося меч, щит и копие, но често ме товареха и с бутилки и подноси с храна, защото Гуинивиър обичаше да се храни скрита от чужди погледи, край потайни поточета и ние войниците трябваше да носим сребърните чинии, роговите чаши, храната и виното на посоченото място. Гуинивиър направи своя свита от придворни дами, сред които беше и Люнет. Люнет беше много кисела, когато напускаше своята тухлена къща в Кориниум, но само за няколко дни разбра, че с Гуинивиър я очакваше по-добро бъдеще. Люнет беше красива, а Гуинивиър искаше да бъде заобиколена само от хора и предмети, които бяха красиви. Затова и тя, и придворните й дами бяха облечени в най-фини ленени дрехи, украсени със злато сребро, бял и кафяв кехлибар, а Гуинивиър плащаше на арфистки, певци, танцьорки и поети да забавляват нея и двора й. Те играеха на разни игри в гората, гонеха се, криеха се и плащаха глоби за нарушаване на някое от сложните правила, които Гуинивиър измисляше. Парите за тези игри, както и за ремонта на вилата в Линдинис се осигуряваха от Лиодиган, назначен за ковчежник в домакинството на Артър. Лиодиган се кълнеше, че всички пари идваха от ренти и може би Артър му вярваше, но до нас достигаха слуховете, че от хазната на Мордред изтича злато, което Лиодиган обещавал да върне. Артър сякаш пет пари не даваше. Той вярваше, че това лято е предвестник на дълъг мир за Британия, но за нас то беше рай само за глупците.

Амхар и Лохолт бяха доведени в Линдинис, но майка им Айлийн не беше повикана. Близнаците бяха представени на Гуинивиър. Артър се надяваше, мисля, че те ще останат да живеят в двореца, който растеше около старата вила. Но Гуинивиър издържа компанията им само ден, след това заяви, че тяхното присъствие я разстройва. Те не бяха забавни. Не бяха красиви, каза тя, както и нейната сестра Гуенхуивач не беше красива, а щом като не бяха красиви и забавни, те нямаха място в живота на Гуинивиър. Освен това, каза тя, близнаците бяха част от стария живот на Артър, а той беше минало. Тя не ги искаше и заяви това публично без да й мигне окото, само докосна бузата на Артър и каза:

— Ако искаме деца, принце мой, ще си направим свои собствени.

Гуинивиър винаги се обръщаше към Артър с титлата „принц“. В началото Артър й заяви, че не е принц, но Гуинивиър настоя, че след като е син на Утър, той е принц. За да й достави удоволствие, Артър я остави да го нарича принц, но скоро и на нас ни беше заповядано да използваме тази титла, когато се обръщаме към Артър. Заповедта беше на Гуинвиър и ние се подчинихме.

До тогава никой не се беше противопоставял на Артър по отношение на Амхар и Лохолт с успех, но Гуинивиър успя и близнаците бяха изпратени обратно при майка им в Кориниум. Онова лято реколтата беше лоша, защото житата бяха попарени от закъснял дъжд, почерняха и клюмнаха. Говореше се, че реколтата на саксите беше по-добра, защото при тях не беше валяло. Затова Артър поведе един отряд на изток отвъд Дурокобривис, за да открие зърнените складове на саксите и да ги изпразни. Той изглежда беше доволен от възможността да се отърве от песните и танците в Каер Кадарн, а ние бяхме доволни, че той отново бе начело на войниците си и че носехме копия вместо празнични дрехи. Походът беше успешен, защото се върнахме с много жито, злато и роби. Лиодиган, който сега беше член на съвета на Думнония, беше натоварен със задачата да разпредели зърното между отделните области на кралството. Упорито се говореше обаче, че вместо да раздава житото, той го продавал, а полученото злато потъвало в новата къща, която Лиодиган строеше отвъд потока срещу двореца на Гуинивиър.