Кралят на зимата

Понякога времето слага край и на лудостта. Но по волята на Боговете, а не на човека. Артър беше луд от любов през цялото лято, а то беше едно добро лято, въпреки слугинските ни задължения, защото щастливият Артър беше щедър господар. Но когато есента дойде с ветровете и дъжда, с пожълтелите листа, той сякаш се събуди от летния си сън. Артър все още беше влюбен (всъщност аз мисля, че той никога не престана да обича Гуинивиър), но в онази есен най-сетне разбра какво беше причинил на Британия. Вместо мир цареше мрачно примирие и Артър знаеше, че то не можеше да бъде трайно.

Ние режехме ясенови дървета за копия, а ковачниците кънтяха от ударите на чука върху наковалнята. Сеграмор бе повикан от границата със саксите, за да бъде по-близо до сърцето на кралството. Артър изпрати пратеник при Горфидид. В посланието си той признаваше обидата, която бе нанесъл на краля и на неговата дъщеря и се извиняваше, но заедно с това молеше да бъде запазен мирът в Британия. Той изпрати огърлица от перли и злато на Сийнуин, но Горфидид му върна огърлицата, омотана около отсечената глава на пратеника. Чухме, че Горфидид се беше отказал от пиенето и отново бе поел работите на кралството в свои ръце. Тази новина потвърждаваше опасенията, че в Британия нямаше да има мир, докато дългите копия на Поуис не отмъстят за обидата, нанесена на Сийнуин.

Пътници донасяха лоши новини отвсякъде. Лордовете отвъд морето водеха все нови и нови ирландски воини в крайбрежните си кралства. Франките струпваха войски по границите на Бретан. В Поуис бяха прибрали зърното и опълченците, оставили сърповете, се учеха да се сражават с копия. Кунеглас се беше оженил за Хелед от Елмет и сега от тази северна страна идваха нови попълнения във войската на Поуис. Гундлеус, възстановил властта си в Силурия, ковеше мечове и копия в дълбоките долини на своето кралство, а на изток на завладяния от саксите бряг приставаха все повече и повече сакски лодки.