Злочестие [bg]

— Значи да опитаме да се бием с него извън града?

Коуди кимна.

— Ако оня идиот с манекена е прав, щом употребим силите на Проф, той ще знае къде сме. Ще можем да изберем мястото на битката и да го притеглим към себе си.

— Да — казах аз. — Мдаа…

— Само дето? — попита Коуди.

— Това направихме със Стоманеното сърце — тихо отбелязах аз. — Привлякохме го в капана си, далеч от населението.

Вдигнах ръце, за да наглася изобразителя, и преместих двама ни през града към останките на Шарп Тауър. Дроновете бяха прелетели веднага след съмване и мястото все още бе застлано с трупове.

— Лайфлайн — започнах аз да изброявам загиналите Епични, които видях. — Низши електрически сили и телепатия. Безкраен Мрак — четвъртото ѝ име, между другото. Непрекъснато се появяваше с „нещо по-добро“ и то винаги беше по-лошо. Можеше да прескача между сенки. Иншаллах и Тауб от Бахрейн. И двамата имаха лингвистични сили…

— Лингвистични сили? — попита Коуди.

— Хмм? О. Единият можеше да кара хората да говорят в рима. Другият можеше да говори на всеки измислен език, който някой някога си е представял.

— Това е… много странно.

— Ние не обсъждаме твърде много необичайните сили — разсеяно отбелязах аз. — Обаче има много низши Епични, чиито способности са много специфични. Това…

Замръзнах.

— Чакай.

Завъртях и двама ни във въздуха — толкова бързо, че Коуди залитна, пресегна се и се опря на стената. Свалих ни към отломките и се спрях на окървавено лице — тялото беше приклещено под останките на големия генератор на кулата. Ударът на Проф бе изпарил само солта — първото потвърждение, че той, при изключителния контрол над силите си, можеше да излъчи вълна, която изпаряваше едни плътни материали, но не други.

Сега това не бе важно. Онова лице беше.

— О, Злочестие — прошепнах аз.

— Какво? — попита Коуди.

— Това е Бурята.

— Онази, която…

— Прави възможно за града да отглежда храна — довърших аз. — Да. Производството на храни на Илдития снабдяваше десетки други градове, Коуди. Малката тирада на Проф може да има много трайни последици.

Извадих мобилния и написах съобщение до Летящ рицар.

Колко скоро след смъртта на някой Епичен трябва да замразиш клетките му?

Скоро, отвърна той. Повечето клетки умират бързо. Отравяне с въглероден двуокис, след като сърцето не изпомпва кръв. Освен това ДНК на Епичните изчезва бързо. Все още не знаем причината. Защо питаш?

Смятам, че Проф е предизвикал глад, написах му аз. Вчера уби един жизненоважен за икономиката Епичен.

Можеш да опиташ да вземеш образец за мен, отвърна Летящ рицар. Някои клетки издържат по-дълго от други. Кожните клетки… някои стволови… Работата с ДНК се основава на някакъв странен полуживот, повечето от който изчезва за секунди, но някои отделни клетки могат да изкарат още. Но, хлапе, НАИСТИНА е трудно да създадеш култура от стари Епични клетки.