Злочестие [bg]

— Хмм… — произнесе Крадеца с тон на внимателен хирург. — Да…

Меган подрипна, напрегна се и се загледа в далечината.

— Може би трябваше да обмислиш това, преди да нахлуеш тук и да поставяш искания — започна Крадеца. — Наслаждавай се да бъдеш още повече селяндур. Сигурен съм, че ще се впишеш прекрасно в тази пасмина, ако въобще си в състояние да мислиш, когато това свърши. Повечето не могат, разбираш ли…

Стаята пламна.

Сниших се, докато по тавана, а после по стените, се стрелнаха ивици огън. Топлината бе далечна, едва доловима, но аз можех да я усетя.

Меган застана права и треперенето ѝ спря.

Крадеца я пусна и погледна ръцете си. Отново хвана Меган, изхъмка презрително, а тя посрещна погледа му. Този път нямаше треперене, нямаше болезнен спазъм, при все че лицето ѝ се стегна и тя стисна челюсти.

Пламъците не изчезнаха. Те бяха привидно горене. Беше споменавала, че се е научила да създава обемни сенки, за да ѝ помагат да крие слабостта си и страха си от огъня. Излизаха инстинктивно.

Стаята започна да става много гореща.

Крадеца пусна ръката ѝ и отстъпи.

— Явно не можеш да ги вземеш — каза Меган.

— Как? — попита той. — Как ми се опираш?

— Не знам — отвърна Меган. — Но сбърках, че дойдох тук.

Обърна се и излезе от стаята. Последвах я, объркан. Ейбрахам и Мизи стояха на вратата, а Меган профуча край тях. Повдигнах рамене пред тях и я последвах в общото спално помещение.

— Ти наистина ли все още притежаваш силите? — запитах я аз.

Тя кимна с уморен вид. Смъкна се на палетата си.

— Трябваше да предположа, че няма да е толкова лесно.

Коленичих до нея — разколебан, но и облекчен. Истинско увеселително влакче от чувства — старо, разнебитено и без надеждни предпазни колани.

— Ти… добре ли си? — попитах я аз.

— Да — рече тя. — И не го разбирам. Беше странно, Дейвид — в този момент, докато изсмукваше способностите ми с ледената вълна, аз разбрах… че сега силите са точно толкова мен, колкото и личността ми.

Тя затвори очи.

— Осъзнах, че не мога да му ги дам. Сторех ли го, щях да съм страхливка.

— Но как го спря? — продължих аз. — Никога не съм чувал да е ставало такова нещо.

— Силите са мои — прошепна тя. — Аз ги притежавам. Мое бреме, моя задача, мое аз. Не знам защо това се оказа важно, но се оказа.

Отвори очи.

— Какво сега?

— Когато бяхме в Шарп Тауър — обясних аз, — посетих другия свят. Светът, където живее Зарево. Там няма мрак, Меган. Стоманеното сърце е герой.

— Значи сме родени на едно измерение от рая.

— Просто трябва да донесем рая тук — продължих аз. — Планът на Регалия е бил Проф да отиде до Злочестие и, когато стигне там, да открадне силите му. Ако можем да си върнем Проф, той ще ни даде създаденото от него телепортационно устройство. Струва ми се вероятно това да ни даде доста добра възможност да убием Злочестие и да освободим всички нас.