Злочестие [bg]

Меган ми пусна помръкнала усмивка и отпи от водата. Другите ни оставиха насаме — Ейбрахам изведе Коуди с побутване по рамото. Изпуснах дълга облекчена въздишка, когато се доближих до нея. Въпреки уверенията на Ейбрахам, частица от мен беше ужасена, че тя няма да се събуди. Да, можеше да се превъплъщава след смъртта, но ако не умреше, а просто изпаднеше в кома?

Тя повдигна вежда при очевидното ми облекчение.

— Чувствам се — обобщи тя — като каца със зелени патици на парада за четвърти юли.

Наклоних глава и кимнах.

— О, да. Добра метафора.

— Дейвид. Това трябваше да бъде безсмислица… шега.

— Наистина? Понеже е съвършено разумно — целунах я аз. — Виж, усещаш се излекувана, и това не е както трябва — като патиците, които си мислят, че са не на място. Но на парад никой не е наистина неуместен, тъй че те просто си пасват. Както ти пасваш тук.

— Ти си абсолютно куку — заключи тя, когато седнах до нея с ръка на раменете ѝ.

— Как се чувстваш?

— Ужасно.

— Значи лечението не е подействало?

— Подейства — отвърна тя, загледана в шишето с вода.

— Меган, всичко е наред. Да, мисията не потръгна. Загубихме Тиа. Възстановяваме се от това. Продължаваме напред.

— Станах зла, Дейвид — тихо изрече тя. — По-зла, отколкото съм била за дълго време. По-зла от когато убих Сам… по-зла отпреди да срещна теб.

— Ти се измъкна от това.

— Едва — отговори тя и погледна ръката си. — Мислех, че съм го превъзмогнала. Мислех, че сме го решили изцяло.

Придърпах я и тя облегна глава на рамото ми. Щеше ми се да знам какво да кажа, но всичко, което си мислех, беше глупаво. Тя не искаше фалшиви гаранции. Искаше отговори.

Аз също.

— Проф уби Тиа — прошепна Меган. — Аз можех да стигна дотам да направя същото с теб. Ти чу ли я? Най-накрая?

— Надявах се да си била в безсъзнание през това време — признах аз.

— Тя каза, че той я е предупредил и че тя не го е послушала. Дейвид… предупреждавам те. Не мога да контролирам това, дори и с тайната на слабостта.

— Е — казах аз — просто трябва да правим най-доброто, което можем.

— Но…

— Меган — прекъснах я аз и повдигнах главата ѝ, за да я погледна в очите. — По-скоро бих умрял, отколкото да бъда без теб.

— Наистина ли?

Кимнах.

— Егоистично — отсъди тя. — Знаеш ли какво ще ми причини да знам, че съм те убила?

— Тогава нека се погрижим да не стане, а? — казах аз. — Аз не смятам, че ще се случи, но ще рискувам и ще остана до теб.

Тя издиша и отново отпусна глава на рамото ми.

— Слонце.

— Да. Благодаря, задето опита моята идея с Проф.

— Съжалявам, че не можах да го направя да подейства.

— Грешката не е твоя. Не смятам, че желаем да срещаме още една негова версия от друго измерение.