Злочестие [bg]

Изглеждаше като съвсем различен човек. Схванах, че не мога да си спомня да съм виждал Проф щастлив през цялото ни съвместно време. Удовлетворен, да. Изпълнен с желание. Но истински щастлив? Не и преди този момент, когато го видях как работи с учениците.

Това бяхме загубили. Мъчех се да сдържам чувствата си, когато видеото свърши. Идването на Злочестие разби този свят в повече от едно отношение. Проф все още трябваше да е там и да учи децата.

Стъпки отвън ме накараха бързо да избърша очите си. Миг по-късно Мизи надникна и протегна нещо с размерите на баскетболна топка и с перка на върха. Един от дроновете на Летящ рицар.

— Човекът работи бързо — каза тя и го остави. Ейбрахам и Коуди се размърдаха; вероятно я бяха помолили да ги събуди, когато то пристигне. Меган се обърна и за момент помислих, че и тя ще се събуди. Но тя заспа отново и тихичко захърка.

Докато Мизи настаняваше дрона, Коуди и Ейбрахам включиха мобилните си и още повече осветиха стаята. Гледах как Мизи отвинтва горната част на устройството и изважда от показалото се отделение кутия, доста подобна на болконтрола, с който си служехме в Нюкаго. Проф явно беше направил фалшификата си така, че да наподобява истинския уред.

— Хубаво — рече Ейбрахам и потърка очи.

— Изненадан съм, че си го убедил да го изпрати, Дейвид — продължи Мизи и го сложи настрана.

Коуди се прозина.

— Както и да е, хайде да оправяме тоя младеж. Колкото по-скоро проработят краката на Дейвид, толкова по-скоро ще можем да сме вън от този град.

— Извън този град? — попитах аз.

Останалите ме изгледаха.

— В този случай ти… възнамеряваш да останеш? — внимателно поде Ейбрахам. — Дейвид, Тиа е мъртва, а твоята теория — при все че е умна — се оказа погрешна. Изправянето на Проф пред слабостта му не го отклони от сегашния му път.

— Така е, момко — включи се Коуди. — Беше хубаво, но ние знаем какво опитва да постигне той тук и имаме начин да го спрем. Измъкваме се с Крадеца и планът му въобще няма да се осъществи.

— При положение, че искаме да не се осъществи — добави Мизи.

— Мизи — изненадано я заговорих аз. — Той се опитва да стане върховният Епичен!

— И? — попита тя. — Искам да кажа, по какъв начин се променя животът ни, ако той заеме мястото на Злочестие? Не се задава Второ пришествие — няма „Ще унищожа света, момчета“ или нещо подобно. Доколкото аз мога да разбера, той иска само да убие неколцина Епични. На мен това ми звучи приятно.

— Предлагам — тихо изрече Ейбрахам — да не казваш такива неща там, където можем да бъдем чути.

Мизи трепна и погледна през рамо.

— Казвам само, че за нас няма причина да сме тук, след като знаем какво е намислил Проф.

— И къде отиваме, Мизи? — попитах я аз.

— Не знам. Какво ще кажеш да започнем с място, различно от града, обитаван от човек, решен да ни убие?