Злочестие [bg]

— Това не е ли… — започна тя.

— Тъканен образец от Проф — довърших аз.

Коуди тихичко подсвирна.

— Ние можем да го принудим да се изправи срещу себе си, Ейбрахам — обясних аз. — Можем да го направим буквално, като създадем мотиватори с използване на неговите клетки. Летящ рицар има готов прототип отпреди години.

Останалите се умълчаха.

— Вижте — настоях аз. — Трябва да опитаме отново.

— Той ще ни убеди — заключи Мизи. — Той така прави.

— Да — съгласи се Ейбрахам и ѝ направи знак да търкулне към него тъканния образец. Вдигна го от пода. — Няма да споря повече с теб, Дейвид. Ако си уверен, че си струва още един опит, ние ще те подкрепим.

Повъртя образеца от тъканта из пръстите си.

— Но не ми харесва да го даваме на Летящ рицар. Прилича на… все едно предаваме Проф.

— Повече предателство от това той да убие хора от собствения си екип?

Забележката установи тишина в стаята, като внезапно провикване „Кой иска още бекон?“ на бар-мицва.

Мизи взе образеца тъкан от Ейбрахам и го постави в дрона.

— Ще го пусна, докато още е тъмно — каза тя и стана. Коуди също стана — беше следващият на пост. И двамата се измъкнаха, а Ейбрахам взе болконтрола и дойде до мен.

— Първо Меган — казах аз.

— Меган е в безсъзнание, Дейвид — възрази той. — Състояние, което може да не е предизвикано само от раните ѝ от огъня и от падането. Предлагам най-напред да излекуваме човека, за когото знаем, че ще бъде готов за бой.

Въздъхнах.

— Добре.

— Много разумно.

— Ти трябва да водиш екипа, Ейбрахам — започнах аз, докато той поставяше диодите на болконтрола по кожата на краката и глезените ми. — И двамата го знаем. Защо отказваш?

— Ти не задаваш този въпрос на Коуди — контрира ме той.

— Понеже Коуди е откачалка. Ти имаш опит, спокоен си по време на битка, решителен си… Защо аз да съм начело?

Ейбрахам продължи да работи и включи уреда — това предизвика в краката ми неясно усещане, все едно бях спал с тежестта си върху тях. Ако съдех по някогашната си рана във Фабриката, това устройство — създадено от клетките на някакъв непознат Епичен — нямаше да бъде ефикасно като силите на Проф. Цялостното ми излекуване можеше и да отнеме време.

— Бях в ОСС2 — продължи Ейбрахам. — Комканспецоп.

— Което е… какво? Освен странен буквен миш-маш?

— Канадските специални части.

— Знаех го!

— Да, много си умен.

— Това… сарказъм ли беше?

— Отново умно — отбеляза Ейбрахам.

Аз го огледах.

— Ако си бил военен — продължих аз, — става още по-странно защо не си поел командването. Офицер ли беше?

— Да.

— Висок чин?

— Достатъчно висок.

— И…

— Знаеш ли Барута?

— Епичен — започнах аз. — Може да взриви барут и нестабилни материали само като ги гледа. Той…

Преглътнах и си припомних място от бележките си.