![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
— Опитал е да овладее Канада през втората година С.З. Атакувал е военните им бази.
— Изби цялото ми поделение, когато удари Трентън — обясни Ейбрахам и стана. — Всички освен мен.
— Защо не и теб?
— Бях в затвора и очаквах военен съд.
Той ме погледна.
— Оценявам твоя ентусиазъм и упоритост, но си все още твърде млад, за да разбираш света толкова, колкото си въобразяваш.
Вдигна пръсти, отдаде ми чест и се оттегли.
36.
Изстъргах по стената на нашето укритие под моста, лесно откъртих сол и я потърках между пръстите си. Време беше отново да потегляме. Въпреки че винаги го бяхме смятали за временно убежище, сякаш почти не сме били тук. От това се чувствах мимолетен. Как можеше човек да изпитва усещането за дом в този град?
Прекосих стаята и изпънах вече излекуваните си крака. Все още боляха — макар да не го бях признал на останалите — но пък се чувствах силен и здрав. Беше продължило само няколко часа през нощта; бях готов при изгрева на слънцето.
Ръката и охлузванията на Меган също бяха излекувани. Слава Богу, болконтролът ѝ действаше. Притеснявах се за това, понеже в Нюкаго тя не можеше да бъде лекувана или да си служи с тензорите. И двете способности обаче тайно бяха идвали от Проф — а както каза Летящ рицар, понякога способностите на отделни Епични си пречеха една на друга.
Е, този болконтрол проработи, но тя все още не се беше събудила. Ейбрахам ми каза да не се притеснявам; според него не било необичайно човек да изкара ден или два на легло след нещо толкова нараняващо. Опитваше да ме успокои. Как можеше някой да знае какво е или не е нормално, когато ставаше дума за пренапрегнал силите си Епичен?
Главата на Мизи се показа от складовото помещение.
— Ей, слонце. Летящ рицар се е закачил за тебе. Провери си телефона.
Изрових мобилния, заглушен, тъй като беше на дъното на чантата ми. Четиридесет и седем съобщения. Злочестие! Какво се е прецакало? Втурнах се да отварям кутията за съобщения. Може би клетките не бяха се хванали. Или дронът е бил свален от някой скитащ Епичен. Или Летящ рицар бе решил да мине на наша страна.
Вместо това ми бе поднесена гледката на четиридесет и седем съобщения на Летящ рицар от типа Хей, Йо или Хей, идиот такъв.
Бързо му пуснах съобщение.
Нещо не е наред ли?
Ей, нацапана мутро, дойде отговорът.
Клетките, продължих аз. Повредени са?
Как точно човек ПОВРЕЖДА клетки, хлапе?
Не знам, отвърнах аз. Ти ми пращаш извънредни съобщения!
Извънредни?, отговори Летящ рицар. Просто съм отегчен.
Примигнах, задържах телефона и отново прочетох текста.
Отегчен?, подех аз. Та ти буквално шпионираш целия свят, Летящ рицар. Можеш да четеш пощата и да слушаш телефонните разговори на всички.
Първо, не е целият свят, възрази той. Само големи части от Северна и Средна Америка. Второ, имаш ли някаква представа колко смазващо ТЪПИ са повечето хора?
Започнах да отговарям, но ме връхлетя порой от съобщения и прекъсна думите ми.
О!, написа Летящ рицар. Погледни това красиво цвете!
Хей, искам да знам дали ме харесваш, но не мога да го кажа, и ето че наместо това върви някакво неловко флиртуване.
Къде си?
Тук съм.
Къде?
Тук.
Там?
Не, тук.
О.
Погледни детето ми.
Виж моето куче.
Виж ме.
Погледни как държа детето и кучето си.
Хей, всички вие. Тази сутрин си взех грамадна коала.
Гнусотия. Светът е във властта на божествени създания, които могат да правят номера от сорта на това да превръщат сгради в локвички киселина, а хората могат да измислят само как да снимат домашните си любимци със своите телефони и да опитат да намерят как да преспят с някого.
Е…
Написах, само за да проверя дали излиянието вече е свършило.
Хората, които могат да си позволят твоите телефони, са привилегированите богаташи. Не можеш да бъдеш изненадан, че са плитки.
Ами, отвърна той. Има доста градове като Нюкаго, където управляващите Епични са достатъчно умни, за да схванат, че населението с мобилни телефони е население, което те са в състояние да заливат с пропаганда и да контролират. Мога да ти кажа, че бедните са точно толкова зле. Само дето техните домашни любимци са по-мърляви.