Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
С ъгълчето на окото си видях движение. Джейсън беше между седалките. Беше спрял джипа и откопчал предпазния колан. Прекара ръка през призрачното нещо, сякаш не можеше да го види. Стисна ме за рамото и в момента, в който ме докосна, звярът на
Ричард се надигна в мен. Винаги преди мислех, че моят звяр се движи през мен, но това, каквото и да беше, беше Ричард, не аз.
Неговият вълк се изля през мен като гореща вода, изсипваща се в чаша, изпълваща ме до край, изпразваща кожата ми от леопарда и смъртта, докато гърбът ми се изви, размахах ръце и устата ми се отвори в беззвучен писък. Можех да почувствам козината, потъркваща се вътре в тялото ми, дълбаещите силни нокти. Вълкът се бореше да намери изход от тялото ми.
Бел изсъска насреща ми като огромна котка. Очите се оттеглиха, надвисвайки във въздуха близо до покрива на джипа, докато Джейсън ме издърпа на предната седалка, обгръщайки ме с тялото си. Близостта му изглежда успокои вълка и го почувствах как сяда, задъхан, нетърпелив, втренчен във формата на тавана с гладни, арогантни очи.
Очите на Джейсън бяха приели вълчата си форма, но днес пасваха перфектно на лицето му. Но силата на Ричард, силата на Клана на каменния трон, беше тази която се обвиваше около двама ни.
Никога не бях чувствала звяра на Ричард толкова плътно в себе си. Сякаш бях чантичка, торбичка, държаща звяра му, чувствах как се движи из мен, сякаш плътта ми бе клетка, от която не можеше да избяга.
Гласът не Бел се спусна над нас, но този път пробождаше, горещ от гнева й.
- Можеш цял ден да се возиш в ръцете на вълка си, но все пак ще дойде време за банкета довечера. Мюзет ще е там и чрез нея, ma petite и аз ще съм там.
Гласът ми съдържаше нотка ръмжене:
- Не съм твоята ma petite.
- Ще бъдеш - каза тя и очите бавно се разтвориха, докато само бледият аромат на рози остана да ми напомня, че бяхме спечелили този рунд, но щеше да има и други. Спомените на
Жан-Клод ми показваха Бел твърде добре, за да мисля друго. Тя никога не се отказваше, не и след като един път беше решила да има нещо или някого. Бел Морт беше решила, че ще бъда нейна. Жан-Клод никога не беше чувал да е променяла мнението си за нещо такова.
Толкова беше нечестно, не беше ли право на дамите да променят мнението си? Разбира се, Бел не беше точно дама. Тя беше двехилядигодишен вампир, а те не бяха известни с честите промени в мнението, навиците или целите си. Последният път, когато вампир-повелител бе дошъл в града и се беше опитал да ме открадне от Жан-Клод, се оказах в кома за седмица. Гърлото на Ричард беше зле разкъсано, а Жан-Клод за малко да умре наистина. Вампирите винаги се опитваха или да ме убият, или да ме притежават. Боже, колко мразех да съм популярна.
29
Натаниел беше извадил от жабката един от допълнителните кръстове.
Винаги носех такива, точно както и допълнителни амуниции; когато преследваш вампири е много лошо да ти свърши едното или другото. Да накарам да сложат кръстове из „Цирка на прокълнатите", но да не си поставя на мен, беше чиста глупост. Някои дни просто загрявам бавно.
Седях отново отпред, но треперех. Не, това не описваше напълно състоянието ми. Ръцете ми се тресяха леко, а някои малки мускули в тялото ми продължаваха да потрепват в странни моменти. Беше ми студено, а бе един от онези прекрасни късни летни следобеди, затоплени от слънцето, блестящи, ярки, и същевременно меки. Карахме през море от синьо небе и слънце, а на мен ми беше студено - студ, срещу който никакви завивки нямаше да помогнат.
Натаниел се беше свил върху долната част на тялото ми като живо одеало, наместил се между краката ми и пода на колата. Спорех колко опасно е това, но не се бях оплаквала прекалено много. В колата не разполагах с истински завивки. Налагаше се да променя това, като се има предвид колко често изпадах в шок напоследък. Дърветата от двете страни на шосе 44 отстъпваха пред къщи и от време на време пред някое старо училище, превърнато в апартаменти, църква, в сгради, неизползвани много, но на вид стари, уморени. Добре, може би за последното, проблемът беше в мен.
Погалих с ръка главата на Натаниел, отново и отново, топлата коприна на косата му.
Главата му лежеше в скута ми, ръцете му бяха обвили кръста ми, а тялото му се вклиняваше между краката ми. Понякога Натаниел ме караше да си мисля за секс, но друг път, например сега, ставаше въпрос само за успокоение. За близост. С повечето хора това не можеш да го имаш, защото са прекалено заети да мислят за секс.
Според мен затова кучетата са толкова популярни. Можеш да прегръщаш куче толкова, колкото искаш, и то никога не мисли за секс или да прекрачва границите ти по някакъв начин, освен ако случайно не се храниш в момента. Кучетата ще навлязат в личното ти пространство за остатъци от храна, освен ако не са обучени на обратното. Но все пак, това е куче, а не човек в костюм от козина. Точно сега, имах нужда от животно, не от човек.