Небесносини грехове

Бел беше сътворила от сънища и сила, се срути, се разпадна като сън, какъвто бе, а това, което погълна ъглите на тази ярка, осветена от свещи стая, беше мрак. Мрак, толкова пълен, толкова черен, че в него проблясваха други цветове, като маслени петна във вода или оптическа илюзия. Сякаш тази чернота беше мрак, направен от всеки цвят, съществувал някога, всяка гледка, която някога е била видяна, всеки писък, съществувал от началото на времето. Бях чувала термина „първичен мрак", но до този момент никога не бях разбрала какво означава. Сега разбирах, наистина разбирах и загубих надежда. Взирах се нагоре, нагоре в океана от тъмнина, който се надигаше и надигаше над мен сякаш земята и небето никога не бяха съществували. Това беше мракът преди светлината, преди света на Господ. Беше като дихание на древно създание. Но ако това бе създание, то не беше такова, което можех да разбера, каквото исках да разбера.

Бел изпищя първа. Мисля, че бях прекалено изпълнена със страхопочитание , за да изкрещя или дори да се изплаша. Гледах в първичната бездна, в първоначалния мрак и познах отчаянието, но не и страха.

Съзнанието ми се опитваше да намери думи, с които да го опише. То се надвеси над мен като планина, защото в себе си имаше тежест и усещане за клаустрофобия, като планина,

която ще се срути, но не бе планина. По-скоро беше като океан, ако океанът можеше да се надигне по-високо и от най-високата планина, да застане пред теб, чакащ, отричащ гравитацията и всеки друг познат закон на физиката. Както при океаните, знаех... можех да усетя, че можех да зърна единствено видимото от брега, че можех само да започна да гадая за дълбочината и големината, за немислимата дълбочина на тъмнината пред мен.

Вътре плуваха ли странни създания? В мрака имаше ли неща, които можеха да бъдат разкрити само в кошмари и сънища? Гледах трептящия, течен мрак и почувствах как вкочанеността на отчаянието започва да изчезва. Сякаш отчаянието беше като щит, който да ме предпазва, да ме вцепени, така че съзнанието ми да не се пречупи. В продължение на няколко мига можех да мисля, да разсъждавам „Какво е това?". Как можех да го осъзная? Вцепенението започна да избледнява сякаш тази огромна тъмнина го изсмука, сякаш се нахрани от него. Останах пред нея, нея... трепереща, разтърсена, кожата ми бе студена и усетих как мракът ме всмуква, как се храни с топлината в мен. В този миг разбрах пред какво съм изправена. Вампир. Може би най-първият вампир, нещо, толкова древно, че да си помислиш за човешки тела и плът, която да съдържа този мрак, бе смехотворно. Тя беше първичният мрак, превърнал се в реалност. Тя беше причината, поради която хората се страхуваха от тъмнината, само от тъмнината, а не от това, което е в нея, което се крие в нея, а причината, поради която се страхуваме от самия мрак.

Имало е времена, когато тя е ходела сред нас, се е хранела от нас, и когато падне мрак, някъде в подсъзнанието си, си спомняхме за гладната тъмнина.