Небесносини грехове

Тя не се изтъркаля върху мен, тя се разби в мен в един умопоглъщащ, дъхоотнемащ, сърцеспиращ шамар от сила. За една секунда или за цяла вечност, аз увиснах.

Джипът го нямаше, Кейлъб го нямаше, не можех да виждам, да чувствам или да бъда. Не беше нито светло, нито тъмно, нито горе, нито долу. Имала съм близки до смъртта преживявания, губила съм съзнание и преди, припадала съм, но този момент, в който силата на Бел пропадна през мен, това беше най-близкият до истинското нищо опит, който съм имала.

В това небитие, тази пустота, се чу гласът на Бел:

- Жан-Клод е започнал танца, но го е оставил недовършен, между теб, вълка и себе си.

Позволил е на сантименталността да замъгли преценката му. Кара ме да се замисля, коло добре съм го обучила.

Опитах се да проговоря, но не можех да си спомня къде е устата ми или как се поема въздух.

Не можех да си спомня как да й отговоря.

- Разбрах го с вълка, но не можах да го поправя, защото той не е моето животно. Не разбирам кучетата, а всеки вълк си е все пак куче - гласът й шепнеше през мен, ниско и все по-ниско, трептящ през тялото ми, но за да може гласът й да танцува през тялото ми първо трябваше да имам тяло, което тя да използва. Пропаднах отново в себе си, сякаш падах от голяма височина. Намерих се паднала на пода, бореща се за въздух,

с очи вренчени в стреснатото лице на Кейлъб и притесненото на Натаниел.

Гласът на Бел се плъзна през мен като осведомена длан. Изведнъж разбрах кой беше тренирал Жан-Клод да използва гласа си за прелъстяване.

- Но теб, ma petite, теб те разбирам.

Поех си дълбока, треперлива глътка въздух и болката пропълзя през целите ми гърди, сякаш бях прекарала дълго време без въздух. Гласът ми прозвуча дрезгав:

- За какво говориш?

- Четвъртият белег, ma petite, без четвъртия белег не принадлежиш истински на Жан-Клод.

Това е като разликата между годеж и брак: единият е за постоянно, другият не задължително.

Разбрах какво има предвид секунда преди да видя два танцуващи, оцветени в медно пламъка да се появяват във въздуха пред мен. Знаех че това е вторият белег, защото го имах вече три пъти: два пъти от Жан-Клод и един път от вампир, когото бях убила. Никога преди не бях успявала да се предпазя от него. От опит знаех, че нищо физическо няма да ме спаси. Не беше нещо, което да можеш да удариш или да застреляш. Мразех неща, които не можеш да удариш или да застреляш. Но сега имах и други умения, които не бяха точно физически.

Пресегнах се надолу по тази свръхестествена корда към Жан-Клод. Гласът на

Бел се носеше около мен, тя разтегляше момента, наслаждавайки се на удоволствието си и на моя страх.

- Жан-Клод ще е мъртъв още часове наред и не може да ти помогне. Тъмните пламъци на очите й, започнаха да се спускат, като някакви зли ангели, дошли да изядат душата ми. Направих единственото, което можах да измисля. Пресегнах се по другата половина от нашата свръхестествена корда. Пресегнах се към място, което не ми беше помагало от месеци. Пресегнах се към Ричард.