Небесносини грехове

Успях да проговоря със задъхан и напрегнат глас, но все пак беше моят:

- Мислех, че е предизвикала ardeur, но не е това.

- Жажда за кръв - вметна Джейсън.

Кимнах, а ръцете ми все още бяха замръзнали върху незакопчания предпазен колан.

- Жаждата за кръв може да се усеща като ardeur, но не е. Понякога не знаеш коя жажда е, докато не откриеш дали човек се цели към слабините ти или към шията ти. Примигах към Джейсън.

- Какво каза току-що?

Въобще не чух отговора, ако имаше такъв, защото Бел отново изръмжа в мен и внезапно се озовах по-съсредоточена върху ритъма на пулса във врата му, отколкото върху факта, че устните му се движат. Не чувах друг звук, освен този всепоглъщащ бумтеж на моята кръв,

на моето сърце, на собственото ми туптящо, пулсиращо тяло.

Плъзгах се по предната седалка към него, но не помнех да съм се движила или да съм искала да го направя. Той отново завъртя кормилото, запращайки ме обратно през колата към далечната врата. В мига, в който гърбът ми се удари във вратата, чух гневното свирене на автомобилните клаксони, докато джипът се плъзгаше странично през автомобилните платна. След това се изправи и отново тръгна направо. Джейсън ме гледаше с разширени очи.

- Не мога да карам, докато се храниш от мен.

Гласът ми беше пресипнал:

- Не мисля, че ме интересува.

Седнах изправена, а ръцете ми бяха върху седалката, за да му попречат отново да ме хвърли срещу вратата.

- Натаниел, Кейлъб, дръжте я далече от мен, докато не намеря безопасно място, където да отбия.

Бях обкрачила неловко скоростния лост, когато Натаниел доближи ръката си пред лицето ми. Не се опита да ме докосне, но задържа китката си достатъчно близо, за да подуша топлината на кожата му, след което бавно отдръпна ръката си към задната седалка, а аз го последвах, като се плъзнах между предните седалки, следвайки притеглянето на плътта му, сякаш между него и мен имаше въже.

Прехвърлих се на задната седалка. Натаниел сега седеше от неговата страна.

Извих се над тялото му, разкрачвайки се от двете му страни. Можех да усетя колко е изпънат вътре в шортите, дори през дънките си, но днес това не беше толкова важно, колкото гладката линия на гърлото му. Беше сплел косата си преди да тръгнем, така че шията му бе оголена.

Джипът кривна отново и паднах на пода в краката на Кейлъб. За късмет досега успявахме да избегнем катастрофа или бетонената мантинела. Все някога късметът ни щеше да свърши, но не съм сигурна че ми пукаше.

- Щом все още не можеш да получиш секс от Натаниел, мисля че и кръв не трябва да взимаш.

Той все още е твърде слаб - чувах гласа на Джейсън, сякаш идваше от много далеч.

Втренчих се в това, което седеше над мен, обутите му в дънки крака докосваха тялото ми.