Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
(*The Hill - италианският квартал в Сейнт Луис)
Натаниел повдигна главата си от бедрото ми достатъчно, за да изрече:
- Бел ли е?
- Какво? - не разбрах, а погледът ми продължаваше да е вперен в страничното огледало.
- Те дневни помощници на Бел ли са? - поясни той с тихия си глас. Помислих върху това. Никога не бях попадала на вампир, който да има повече от един човешки слуга, но бях срещала няколко, които разполагаха с повече от един Ренфилд*.
Ренфилд е това, което повечето американски вампири наричат човек, който им служи не по мистичен начин, а като кръвен донор, и който иска да стане вампир. В миналото, когато преследвах вампирите и не спях с тях, наричах човешки слуги всички хора , свързани с вамипирите, сега бях по-умна.
(*слуга на Дракула от романа на Брам Стокър)
- Биха могли да бъдат Ренфилд, предполагам.
- Какво е Ренфилд? - попита Кейлъб. Беше се извърнал в седалката си и гледаше право в колата между нас и синя джип.
- Обърни се, Кейлъб. Когато тази кола завие, не искам в джипа да разберат, че сме ги видели.
Той се обърна незабавно, без да спори, което бе необичайно за него. Не ми харесваше когато хората биваха заплашвани, за да се подчиняват, но имаше някои, при които нищо друго не работеше. Може би той бе един от тях.
Обясних какво е Ренфилд.
- Като човекът в „Дракула", който е изял насекомите - изрече Кейлъб.
- Точно така - потвърдих.
- Готино - възхити се той и изглежда го мислеше.
Веднъж бях попитала Жан-Клод как са наричали ренфилдовците преди да се появи книгата през 1897 г. Отговорът на Жан-Клод гласеше: „Роби". Вероятно се шегуваше, но нямах желание да го питам отново.
Колата зад нас спря в една от тесните отбивки. Синият джип се разкри внезапно. Насилих се да не гледам пряко в него и да използвам единствено страничното огледало, но не ми беше лесно. Исках да се обърна и да се вгледам. Но заради мисълта, че не трябва да го правя, се чувствах още по-изкушена.
В джипа нямаше нищо зловещо, или дори в двамата мъже, които се виждаха вътре. Бяха с къси коси, добре оформени и поддържани, джипът бе също толкова чист и бляскав.
Единственото зловещо беше, че все още са зад нас. И тогава... завиха в една отбивка.
Просто така, без заплаха.
- Мамка му - казах.
- Същото - съгласи се Джейсън, но видях как раменете му се отпуснаха, сякаш с тази дума някакво напрежение се изпари.
- Прекалено параноични ли ставаме? - се почудих.
- Може би - отвърна Джейсън, но продължаваше да гледа в огледалото за обратно виждане почти толкова продължително, колкото и напред, сякаш не можеше да повярва напълно.
Нито пък аз, така че не му казах да гледа пътя. Той гледаше напред, а аз очаквах синият джип да се появи и отново да започне да ни следва. „Просто номер, хора, не сме наистина безвредни, в крайна сметка". Но това не стана. Карахме по дългата, задръстена от коли, улица, докато отбивката, по която джипът зави, не се скри зад дървета и паркирали коли.
- Изглежда просто са карали в нашата посока - заяви Джейсън.
- Явно - съгласих се.
Натаниел потърка лицето си в крака ми.
- Още миришеш на страх, сякаш не го вярваш.
- Не го вярвам - потвърдих.
- Защо не? - попита Кейлъб, навеждайки се между двете седалки. Най-накрая се обърнах в седалката, но не гледах в него, а се взирах покрай седалката в празната улица.
- Опит - обясних.
Подуших рози и след секунда, кръстът на врата ми започна да свети слабо.
- Господи - прошепна Джейсън.
Сърцето ми бумтеше болезнено в гърдите ми, но гласът ми беше стабилен.
- Не може да подчини съзнанието ми, докато имам кръст.
- Убедена ли си в това? - попита Кейлъб, докато се отдръпваше от мен във възможно найдалечния край на седалката.
- Да - отговорих, - убедена съм.
- Защо? - запита той с широко отворени очи.
Мигах срещу него, докато мекото, бяло сияние ставаше по-ярко под сенките на дърветата и почти невидимо под пряката слънчева светлина, отново и отново.
- Защото вярвам - обясних с глас, мек, колкото светлината около врата ми, и също толкова уверен. Виждала съм кръстове да избухват в толкова ярка и силна светлина, че беше заслепяваща, но това ставаше когато съм изправена срещу вампир, който иска да ми навреди. Бел беше далече и светлината го показваше.