Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
След представленията изчакваше Даря да се разгримира, тя го хващаше под ръка и двамата се прибираха в къщи. Вечеряха винаги сами, защото Дарините родители по това време вече спяха. Баща й беше парализиран и полусляп, майка й все още здрава и държелива, но непрекъснато заета с болния и с домакинството, тъй че не можеше да ги дочака. След вечеря двамата се качваха в Дарината стая и престояваха там до полунощ. Ако не разучаваше нова роля, при която Иван Шибилев и служеше за партньор, четяха стихове, играеха на разни игри и игрите им ставаха все по-еротични, докато една нощ Даря го похити. Наистина беше похищение, защото Иван Шибилев изглеждаше приобщен към нея, вълнуваше се от близостта й, но при всяко случайно докосване свенливо и плахо се отдръпваше назад и тази нерешителност се дължеше на травма от еротичен характер. Волята му бе затормозена от натрапчивата мисъл за една жена така силно, че не бе в състояние да предприеме нищо, за да се освободи от тази мисъл. Даря знаеше от опит и наблюдение, че целомъдрените деветнадесетгодишни мъжлета се влюбват платонично „за цял живот“, в същото време се измъчват от загадките на женската плът, срамуват се от това чувство, което опошлява най-чистите им сърдечни пориви, но щом обладаят женската плът, узряват някак си изведнъж и стават по-благоразумни. Тя освободи младия си приятел от тази извечна и мъчителна загадка не, разбира се, от педагогически подбуди, а под напора на дълго спотаявана страст, освобождавайки същевременно и собствената си воля, тъй като и тя, свенлива и „дива“ пред мъжете, които се бяха опитвали да я ухажват, бе травматизирана от ненормалното си семейно положение.
В по-зряла възраст Иван Шибилев щеше да осъзнае истината, че когато възпяваме нашата пламенна, чиста и неповторима любов като най-възвишен дар от небето, ние всъщност възпяваме и боготворим плътското си влечение към другия пол. По онова време той, разбира се, не можеше да го знае и живееше по законите на другата, също тъй стара и безспорна истина, че младостта е времето на плътта, и не усети как любовта му към Вева, възпята в стихове и възвеличена от толкова страдания, се превърна в някакво смътно съновидение и изчезна, за да се прероди в любов към Даря. Възмъжаването е сложен и мъчителен процес, както всяко преминаване от едно състояние в друго, съпроводен не само от стремежа да се узнае една тайна на женската плът, но и от свян, страх и съмнения, от мощни експлозии на дръзновение и спадове, на унилост и отчаяние до смърт. Няколко месеца от живота на Иван Шибилев пропаднаха в бездната на една изнурителна вакханалия и когато все пак се опомни и дойде на себе си, наистина придоби известно самочувствие на мъж и стана по-благоразумен, доколкото можеше да бъде благоразумен един човек като него. Между другото Даря бе го въвела в театралните среди и както навсякъде дотогава, така и тук Иван Шибилев бързо спечели симпатиите на всички, в това число и на режисьора гастрольор. Този режисьор и директор на Плевенския областен театър постави за един сезон пет пиеси със състав от четиринадесет души, повечето от които бяха местни любители актьори. Както се вижда от спомените на актьори от онова време, бързите постановки (имало е случаи пиеса да се подготви за два или три дни) са били обикновено явление в някои провинциални театри, което издава техния любителски, а понякога и недобросъвестен характер. Причините за това са преди всичко материални, тъй като тогавашните провинциални театри не са получавали или са получавали съвсем малко парични помощи от държавни и обществени институти. За да си осигурят сносни доходи, театралните трупи са изнасяли за сезон по двеста и повече представления в десетки градове и села. При тези условия не бе трудно за най-пристрастените граждани да влязат в театралната трупа, а още по-малко за Иван Шибилев, който запаметяваше ролята си от първи прочит, а при това имаше и известен сценичен опит. Изпълни три роли в три пиеси твърде успешно и може би щеше да остане за по-дълго време в този театър, ако не бе се завърнал отнякъде съпругът на Даря.