Хайка за вълци

Даря бе двайсет и осем или девет годишна, но вече утвърдена актриса. Без да е блестяща, тя бе от ония актриси, за които се казва, че са нещо като стожер на театралния колектив и на които режисьорите с пълно доверие поверяват роли. Беше трудолюбива, спокойна и тъй естествена на сцената, че навсякъде из страната, където бе играла, ставаше любимка на зрителите. Като повечето от провинциалните актьори от онова време и тя не се задържаше за дълго на едно място, но не по външни, а по лични причини. Съпругът й, за когото се бе омъжила на деветнайсет години, също бе актьор, типичен провинциален аркашка, пияница и скандалджия, когото приемаха в театралните трупи само заради нея. Наскоро след брака им той напълно се алкохолизира. Даря избяга няколко пъти от него, но той не й даваше развод и неотстъпно я преследваше из страната, за да оскандали и нея, и себе си пред новите колеги. Понякога се губеше с месеци или дори по цяла година, като й пишеше, без да съобщава адреса си, че може да живее без нея, ще й даде развод и никога няма да я потърси, а вършеше тъкмо обратното, пристигаше неочаквано, вмъкваше се най-брутално в квартирата й и живееше на нейна издръжка. Даря го жалеше, както се жали болен и безпомощен човек, но в края на краищата не издържаше на запоите му и търсеше работа в друг театър. Въпреки тези принудителни преселения и тежкия семеен живот тя бе запазила свежестта си, беше мъничка, но яка като пресен плод, с тъмни коси и гладка кожа, така че можеше да играе с еднакъв успех роли на жени от всички възрасти.

— Да вярвам ли на очите си? — каза тя, като го видя да стои безпомощно опрян на стената до входа на театъра.

От лицето му, по което личаха следи от засъхнали сълзи, и от влажния му замъглен поглед се излъчваше такава безутешна скръб, която не можеше да се скрие по никакъв начин, а и той не се опитваше да я скрие. Първият му въпрос към Даря бе дали познава артистка на име Геновева (Вева) и тя веднага разбра коя е причината за скръбта му, която, впрочем, го правеше толкова мил и трогателен, че не й даде сърце да го остави сам и го покани у дома си. След дългогодишно скитане най-после бе се прибрала в родната си къща. Тя бе стара и уютна, с широк, потънал в цветя и овошки двор и с по три стаи на двата етажа. След вечеря Даря изведе госта на разходка из града, минаха по главната улица, постояха в една сладкарница и се прибраха. По време на разходката той всичко й разказа, тя го изслуша със съчувствие и го настани в една от стаите да се наспи, а на сутринта отпочинал и успокоен да решава какво ще прави по-нататък. На сутринта гостът я попита къде е хотелът, за да си наеме стая за няколко дни, но тя му каза, че в никакъв случай няма да му позволи да отиде на хотел и докато остане в града, дотогава ще живее у тях. Предполагаше, че като потърси и не намери своята Вева, ще си замине, но той, изглежда, нямаше намерение да си отива толкова скоро. През деня по няколко пъти излизаше из града, пишеше стихове, четеше книги и вестници или рисуваше, а вечер, ако имаше представление, ходеше в театъра, където Даря бе уредила да влиза гратис.