Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Никой не допускаше, че любовта им е чиста и неосквернена от плътска страст. Иван Шибилев при всичкия си необуздан нрав не бе се докосвал до Мона, освен на театралните представления, и то пред очите на публиката. Дори когато биваха сами в читалището или вечер на улицата, не бе си позволил нещо повече от едно ръкостискане за поздрав.
Причините за платоническите му отношения с Мона можеха да бъдат различни, но една изглеждаше най-вероятна — копнежът му да се наслади на тяхната чистота. Ние ще се върнем на тези причини, но засега ще трябва да припомним накратко обстоятелствата, които ги бяха породили. Но къде прекъснахме разказа си за Иван Шибилев? Ах, да, в оня късен следобед, когато пристигна на плевенската гара и видя, че Вева не слезе от влака. От разговорите си с нея бе останал с впечатление, че е израсла и живяла в този град, и съвсем естествено бе да я потърси там. Най-напред попита за нея в театъра и не кого да е, а двамата сценични работници, защото според него те най-добре познават артистичния състав в един театър. Казаха му, че не познават такава артистка, нито пък са чували за нея. Стори му се, че животът му изведнъж бе разсечен на две половини и ако в първата половина все още имаше някакво съдържание от спомени, радостни и тъжни, то в другата, бъдещата, нямаше нищо освен мъка, безсмислие и безизходност. И тази безизходност обливаше в кръв сърцето му, когато някой го пипна леко, но настоятелно по рамото. Той вдигна глава и през сълзи видя една жена, която стоеше пред него и държеше ръката на рамото му. Беше Дарина Милева или, както й казваха, Даря, с която се знаеха вече от година от Варненския театър и бяха прекарали заедно цял месец по време на турнето.
Даря бе двайсет и осем или девет годишна, но вече утвърдена актриса. Без да е блестяща, тя бе от ония актриси, за които се казва, че са нещо като стожер на театралния колектив и на които режисьорите с пълно доверие поверяват роли. Беше трудолюбива, спокойна и тъй естествена на сцената, че навсякъде из страната, където бе играла, ставаше любимка на зрителите. Като повечето от провинциалните актьори от онова време и тя не се задържаше за дълго на едно място, но не по външни, а по лични причини. Съпругът й, за когото се бе омъжила на деветнайсет години, също бе актьор, типичен провинциален аркашка, пияница и скандалджия, когото приемаха в театралните трупи само заради нея. Наскоро след брака им той напълно се алкохолизира. Даря избяга няколко пъти от него, но той не й даваше развод и неотстъпно я преследваше из страната, за да оскандали и нея, и себе си пред новите колеги. Понякога се губеше с месеци или дори по цяла година, като й пишеше, без да съобщава адреса си, че може да живее без нея, ще й даде развод и никога няма да я потърси, а вършеше тъкмо обратното, пристигаше неочаквано, вмъкваше се най-брутално в квартирата й и живееше на нейна издръжка. Даря го жалеше, както се жали болен и безпомощен човек, но в края на краищата не издържаше на запоите му и търсеше работа в друг театър. Въпреки тези принудителни преселения и тежкия семеен живот тя бе запазила свежестта си, беше мъничка, но яка като пресен плод, с тъмни коси и гладка кожа, така че можеше да играе с еднакъв успех роли на жени от всички възрасти.
— Да вярвам ли на очите си? — каза тя, като го видя да стои безпомощно опрян на стената до входа на театъра.
От лицето му, по което личаха следи от засъхнали сълзи, и от влажния му замъглен поглед се излъчваше такава безутешна скръб, която не можеше да се скрие по никакъв начин, а и той не се опитваше да я скрие. Първият му въпрос към Даря бе дали познава артистка на име Геновева (Вева) и тя веднага разбра коя е причината за скръбта му, която, впрочем, го правеше толкова мил и трогателен, че не й даде сърце да го остави сам и го покани у дома си. След дългогодишно скитане най-после бе се прибрала в родната си къща. Тя бе стара и уютна, с широк, потънал в цветя и овошки двор и с по три стаи на двата етажа. След вечеря Даря изведе госта на разходка из града, минаха по главната улица, постояха в една сладкарница и се прибраха. По време на разходката той всичко й разказа, тя го изслуша със съчувствие и го настани в една от стаите да се наспи, а на сутринта отпочинал и успокоен да решава какво ще прави по-нататък. На сутринта гостът я попита къде е хотелът, за да си наеме стая за няколко дни, но тя му каза, че в никакъв случай няма да му позволи да отиде на хотел и докато остане в града, дотогава ще живее у тях. Предполагаше, че като потърси и не намери своята Вева, ще си замине, но той, изглежда, нямаше намерение да си отива толкова скоро. През деня по няколко пъти излизаше из града, пишеше стихове, четеше книги и вестници или рисуваше, а вечер, ако имаше представление, ходеше в театъра, където Даря бе уредила да влиза гратис.