Хайка за вълци

Друг на мое място вероятно щеше да се учуди на лекотата, с която тези хора приеха да станат кооператори, особено като знае, че почти всички стопани се решават на това след драматични колебания и мъки. Тъй като бяхме съседи и имах възможност да ги наблюдавам отблизо, за мен не бе трудно да си обясня защо „прекрачваха от една епоха в друга“ с такова безразличие — бяха обладани от чувства и страсти толкова силни и непреодолими, че ги правеше слепи за всичко, което ставаше около тях в това усилно време. Дядо Мацко живееше втората си младост, запалил се беше да си вземе „бабичка“ и неуморно смущаваше със закъснялото си донжуанство старите вдовици в селото и околните села. Ходеха с Българията на „сгледа“ и все не можеха да харесат някоя. Бяха капризни и взискателни, защото кандидатките сами се предлагаха, щом видеха женихът да слиза от кабриолета си закръгленичък, розовичък и самоуверен, тъй че видът му сам по себе си говореше: „Която ме вземе, само по терлички ще влезе в къщата ми, другото от мене!“

Николин изцяло бе отдаден на жена си и детето си, за него всичко в света бе справедливо и хубаво. Не се притесняваше дори от обстановката у дома си, където така гротескно бяха съчетани бароковото изящество на Деветаковите мебели и вещи с нищетата на един бедняшки бордей, не забелязваше плебейското самохвалство и шутовствата на тъста си, които го правеха посмешище на селото. Мона бе погълната от любовта си към Иван Шибилев и от неспокойните мисли за бъдещето на тази любов. Отначало ги „посгодяваха“, както правят на село с младежите и девойките, които проявяват симпатии един към друг или дори само за това, че живеят в една махала и често ги виждат заедно. „Посгодяването“ не означава, че между младите има сърдечни връзки, то е шеговито вричане на момче и момиче и съвсем рядко завършва с женитба. Така врекоха Иван Шибилев и Мона, когато тя се подмоми, защото ги виждаха винаги заедно в читалището да репетират пиеса или някаква културно-просветна програма за младежките забави. Иван Шибилев и възлагаше любовните роли, слагаше името й на първо място в афишите и най-възторжено се възхищаваше от играта й, но и тя му се отплащаше с беззаветна преданост още от ония тежки за театралната трупа години, когато на момичетата не се позволяваше да излизат на сцената. Тя влезе в трупата още като ученичка в прогимназията заедно с Кичка Кралева и оттогава не слезе от сцената. По липса на жени Иван Шибилев често й възлагаше по две роли в една и съща пиеса и тя съумяваше да се превъплъти с еднакъв успех във възрастна жена и младо момиче. Беше всепризнатата красавица на селото, а Иван Шибилев така я обличаше и гримираше, че на сцената изглеждаше още по-очарователна и блестяща.