Фаворитката на султана

Възникват спорове по този въпрос, има и съгласни. Наблюдавам как Исмаил мести погледа си от едно лице към следващото и размишлява. След това отново вдига ръка.

– Ще демонстрираме милост пред неверниците, но трябва да проявим голям разум в преговорите с тях, винаги да разсъждаваме в дългосрочен план, а той е да ги видим как напускат земите ни.

Английският пратеник пристига гордо на кон, облечен според етикета на английския двор – целият в панделки, дантели и прорязани подплънки на раменете, – със свита от също тъй наконтени стражи и слуги, на половината от които е отказан достъп и им е заръчано да идат да се разтъпчат. Водата е толкова оскъдна, че не можем да я хабим за враговете си. Англичанинът е въведен в наскоро ремонтираната зала на посланиците, чиито стени са покрити с позлата, взета от покоите на великия везир, а таванът е лазурносин с бляскава златна украса. Навсякъде са запалени кандила, от които се издига ароматен дим; в аплиците проблясват свещи. Султанът е в очакване, седнал на ниско канапе сред цяла тълпа богато облечени съветници и паши, а робите му веят с огромни ветрила от щраусови пера. Англичанинът не знае накъде да погледне, очите му шарят във всички посоки, очевидно е изпълнен със страхопочитание към цялото това изящество и разкош, точно такова впечатление искаше да създаде Исмаил: за безкрайно богатство и възможности. Да не показва никаква слабост пред врага, за да го затрудни още повече в договарянето.

Мъжът сваля шапката си с демонстративен жест и се представя като полковник Пърси Кърк, вестоносец на английския посланик, сър Джеймс Леели, който е непреодолимо възпрепятстван (Бен Хаду превежда, а аз записвам). Султанът се усмихва лицемерно, знае всичко това от шпионите си. Посланикът се намира в Танжер; това, което го бави, е закъснението на кораба с дарове, изпратен от краля на Англия да умилостиви султана, тъй като е немислимо чужд посланик да се яви пред Исмаил с празни ръце. А причината за закъснението? Французите са организирали блокада в Сале и в морето на запад до Танжер в знак на протест срещу големия брой техни сънародници, пленени от корсарите на Сиди Касем. Желанието на Исмаил да довърши Мекнес беше изисквало още повече роби за строителните работи, тъй че старият началник на корсарите и флотата му бяха доста ангажирани с изпълнението на султанските заповеди.

Исмаил оглежда посетителя преценяващо; разтълкува го и го отхвърля. Усмихва се капризно, а погледът му се изостря. Той е самото олицетворение на чара, приема извиненията на човека с великодушие и любезност. Щом въпросът за освобождаването на английски пленници е повдигнат нервно, султанът щрака с пръсти и изпраща двама от бухарите си да доведат четирима или петима от най-слабите и безполезни в знак на добра воля. Бедните нещастници, които пристигат примигващи от тъмницата, са предадени на Кърк. Той изказва неискрени благодарности на султана, нарича го император и Велики, сякаш е отраснал и възпитан в ориенталските нрави. Изглежда толкова изненадан от лекотата, с която постигна свободата на тези мъже, та сякаш забравя, че целта му е да договори освобождаването на още двеста. Срещам погледа на Бен Хаду, докато трае тази противна сцена, а той вдига вежди, сякаш иска да каже "Това ли е най-доброто, което може да предложи Англия?".