Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Намерихте ли я? — посреща ни с надежда Миси, когато се връщаме у дома.
— Не.
— И сега какво ще правим?
— Какво бихме могли да направим?
— Но как можа да се случи подобно нещо! — проплаква сестра ми.
— Не знам. Но ако до шест сутринта не се прибере, отиваме в полицията.
Двете застиваме в ужасено мълчание, а след това аз отивам на пръсти до вратата на дневната и надниквам. Баща ми се оттегли тук, за да си страда насаме. Седнал е на дивана и бавно разгръща страниците на стария фотоалбум, който майка ми е започнала още от техния годеж.
Връщам се в кухнята, за да се подготвя за дълга нощ, и започвам да вадя от хладилника хляб, сирене и майонеза, за да си направя сандвич.
Телефонът звъни.
Звукът му е силен, пронизителен и някак си неизбежен. Хвърлям хляба и вдигам слушалката.
— Кари? — изрича мъжки глас.
— Джордж? — възкликвам шокирана. А след това веднага ме облива разочарование. И гняв. Защо е тръгнал да звъни точно сега, в нощта на Нова година? Сигурно е пиян. — Джордж, сега не е време за…
Той побързва да ме прекъсне:
— Тук има един човек, който иска да говори с теб.
— Кой?
— Честита Нова година! — изрича Дорит и се изкисква в телефонната слушалка.
25.
Затворници в Алкатраз
Цяла сутрин избягвам телефона.
Знам, че трябва да постъпя правилно. И колкото по-скоро човек постъпи правилно, толкова по-добре. Отхвърляш неприятното задължение и повече не се притесняваш за него. Но кой постъпва така в реалния живот? Обикновено отлагаме, обмисляме го, точим го и после пак мислим за него, докато накрая малкото камъче в главата ти се превърне в огромна скала. Напомням си, че става въпрос просто за едно телефонно обаждане. Но преди това трябва да свърша толкова други важни неща.
Например да разчистя стаята над гаража, където се намирам точно сега, облечена с дълго палто, пухкави ръкавици и кожа от норка. Норката е била на баба ми и е от онези, на които главичките и миниатюрните лапички на норките се свързват в единия край. Малко призрачно, не мислите ли? Та доближавам аз двете глави една до друга и ги карам да си говорят:
— Здравей!
— Как си?
— Не много добре. Някой ми е взел опашката и задните крака.
— О! Че на кого му е притрябвала опашка?
Открих тази кожа, докато ровех в кашон с вещи на баба ми, който, с изключение на тази кожа, се оказа истинска съкровищница на фантастични стари шапки с воалетки и пера. Слагам една от шапките на главата си и свалям воалетката до носа си. Представям си се как вървя по Пето авеню и се спирам за малко пред „Тифани“, докато отивам на обяд в хотел „Плаза“.
Все така с шапката на главата, разбутвам още няколко кутии. Търся нещо, но и самата аз не знам какво. Но когато го открия, ще го позная.
Докато отварям капаците на кашон, носещ марката на фабриката за консервиране на царевица „Дел Монте“, в носа ми нахлува острият мирис на прашни стари книги с меки корици. Някога баба ми се изживяваше като „голям читател“ и се гордееше, че изчита по пет книги седмично, въпреки че предпочитанията й се ограничаваха главно в сферата на любовните романи и старогръцката митология. През летните уикенди, които прекарвахме в къщата й на брега, аз поемах книгите веднага след нея, поглъщайки онези романтични истории като бонбони. Казвах си, че и аз някой ден бих могла да пиша подобни книги. Сега обръщам книгите една по една и разглеждам снимките на авторките със старомодните им къдрави прически, изтегнати на розови шезлонги или подпрени до колоните на огромните си легла. Още тогава знаех, че тези писателки са фантастично богати и за разлика от главните героини в книгите си изкарват сами парите си и нямат нужда от мъже, които да ги спасяват. Мисълта, че някой ден мога да стана една от тях, ме изпълваше с почти сексуална възбуда, но освен това беше твърде ужасяваща — ако една жена може да се грижи за себе си, дали пак ще има нужда от мъж? Дали изобщо ще пожелае такъв? И ако не желае мъж, то тогава каква жена ще е тя? И дали изобщо ще може да се нарече жена? Защото, както изглеждаше, щом си жена, най-важното нещо, което се очаква от теб да искаш, е мъж.