Момчешки живот

— Татко ще ме вземе с него тази година — заяви приятелят ни. — Обеща ми. Така че ще ви излезе смехът през зъбите, когато донесем от гората Снегопад!

Съмнявах се, че ако Дейви Рей и баща му видят белия елен, някой от тях двамата ще дръпне спусъка. Дейви имаше детски размер пушка, с която понякога стреляше по катерици, но никога не бе убивал животно.

Бен подъвка тревичка и подложи гърлото си на бриза от ледената къща.

— Едно нещо съм сигурен, че искам да науча — каза. — Кой е онзи мъртвец, дето е на дъното на Саксън Лейк.

Придърпах колене към гърдите си и се загледах в двата гарвана, кръжащи над нас.

— Не е ли странно? — попита ме Бен. — Че твоят татко е видял оня тип да потъва, а сега оня е там долу в колата си и обраства с мъх, а костенурките го гризкат?

— Не знам — отвърнах.

— Мислиш за него, нали? Имам предвид, че си бил там.

— Аха. Сещам се от време на време.

Не му казах, че надали минава и ден без да мисля за колата, ускоряваща пред млекарския камион или как татко скача във водата, или за силуета, който бях видял да стои в гората, а също и за мъжа със зеленото перо на шапката и нож в ръката.

— Сигурно е страховито — рече Дейви Рей. — Как тъй никой не го познава тоя тип? Как тъй на никого не му липсва?

— Ами сигурно не е бил местен — обади се Джони.

— Шерифът го е взел предвид — казах. — Обаждал се е насам-натам.

— Аха — съгласи се и Бен, — но не се е обадил навсякъде, нали? Не е звънял в Калифорния или в Аляска?

— Че какво ще прави някой си от Калифорния или от Аляска тук в Зефир, малоумнико? — предизвика го Дейви Рей.

— Че какво пък му пречи? Не знаеш всичко за всичко, умник такъв!

— Не, ама мога да разпознавам малоумниците от пръв поглед.

Бен се канеше да изстреля пиперлив отговор, но Джони каза:

— Може да е бил шпионин!

Това върза езика на пухкавия ни приятел.

— Шпионин ли? — изумих се. — Та наоколо няма нищо, което да става за шпиониране!

— Напротив, има. Военновъздушната база „Робинс“. — Джони систематично започна да пука кокалчетата си. — Може да е бил руски шпионин. Може да е гледал как самолетите пускат бомби или пък там на базата правят някви опити, за които не се полага да знае никой!

Смълчахме се. Руски шпионин, убит в Зефир. От самата мисъл всички ни полазиха сладки тръпки.

— Е, кой го е убил тогава? — попита Дейви Рей. — Друг шпионин?

— Може би — Джони се замисли за момент, леко наклонил глава на една страна. Клепачът на лявото му око започна леко да подскача, още една последица от нараняването. — Или пък онзи тип на дъното на езерото е бил американски контрашпионин, а руският шпионин го е убил, понеже мъртвецът го е разкрил.

— Да бе! — разсмя се Бен. — Сега пък значи някой от района може да е руски шпионин?