Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Почакай само да научи татко ти! — заплаши.
За какво да научи, почудих се. Та Немо просто играеше навън!
— Не съм падал! — обади се той.
— Но би могъл да паднеш! — отряза майка му. — Знаеш колко си крехък! Ако си счупиш кост, какво ще правим? Кой ще плати сметката? Кълна се, хлопа ти някоя дъска! — тя ме стрелна с поглед като прожектор на затворническа вишка. — А ти кой си?
— Хори ми е прияшел! — рече Немо.
— Приятел. Да бе! — г-жа Кърлис ме огледа от глава до пети. От линията на устата й и по това как сбръчка нос можех да позная, че според нея е вероятно да разнасям проказа. — Кори чий?
— Макенсън — представих се аз.
— Татко ти купува ли си ризи от нас?
— Не, госпожо.
— Приятел — повтори тя и твърдият й поглед се заби в Немо. — Казах ти да не се прегряваш тук навън, нали? Казах ти да не хвърляш тая топка, нали?
— Не съм се прегрял. Прошто…
— Не ме слушаш, а? — прекъсна го майка му. — Боже мили, в това семейство трябва да има някакъв ред! Трябва да има някакви правила! Баща ти го няма по цял ден и когато се прибере, все е похарчил повече пари, отколкото е изкарал, а ти стоиш тук и се опитваш да се нараниш и да ми причиниш още неприятности! — костите сякаш напъваха скованата плът по лицето на майката на Немо, а очите й сияеха ярки със страховит блясък. — Знаеш ли колко си болнав? — поиска да научи тя. — Не знаеш ли, че китките ти могат да се счупят и от лек вятър?
— Добре съм, мамо! — каза Немо. Гласът му бе тих. По опакото на врата му блестеше пот. — Чештно.
— Ще го повтаряш, докато не припаднеш от топлинен удар, нали? И след това ще паднеш и ще си избиеш зъб, и дали таткото на добрия ти приятел ще плати сметката при зъболекаря, а? — тя отново ме изгледа гневно. — В този град никой ли не носи хубави ризи? Ама наистина никой ли не облича хубави, шити по поръчка ризи?
— Не, госпожо — наложи се да призная честно. — Не мисля.
— Е, това не е ли просто прекрасно? — тя се ухили, но в гримасата не присъстваше веселие. Усмивката й беше гореща като слънцето и ужасна за гледане. — Не е ли това извънредно цивилизовано, а? — тя сграбчи рамото на Немо с едната си облечена в жълта ръкавица ръка. — Марш в къщата! — каза му. — На часа! — и се зае да го влачи към верандата, а той ме гледаше през рамо с изражение на копнеж и съжаление.
Трябваше да попитам. Просто трябваше.
— Госпожо Кърлис? Защо е станало така, че не позволявате на Немо да играе в Малката лига?
Помислих си, че тя ще се прибере, без да ми отговори. Но внезапно спря точно пред стъпалата на верандата и се обърна, а очите й пламтяха от гняв.
— Какво каза?
— Ами… попитах… защо не позволявате на Немо да играе в Малката лига. Така де… той има идеална ръка…
— Синът ми е крехък, в случай че не го знаеш! Разбираш ли какво значи това? — тя продължи, преди да успея да й кажа, че знам. — Значи, че костите му са чупливи! Значи, че не може да тича и да се боричка като другите момчета! Значи, че не е дивак!
— Да, госпожо, но…
— Немо не е като останалите! Той не е член на племето ти, разбираш ли? Той е културно момче и няма да се унизи да се въргаля в мръсотията като диво животно!
— Аз… просто си мислех, че би му харесало…
— Я ме чуй! — майката на Немо повишаваше глас. — Не ми стой на моравата и да ми разправяш какво е добро или лошо за сина ми! Нали не ти си се притеснявал до смърт, когато той е бил на три години и за малко да умре от пневмония! И къде беше баща му? Баща му беше на път, опитваше се да продаде достатъчно ризи да ни спаси от фалит! Но загубихме онази къща и хубавата къща със саксиите на прозорците, загубихме онази къща! И дали някой ни помогна? Дали някой от онези църкволюбиви хора ни помогна? Нито един! Така че изгубихме онази къща, където в задния двор е погребано хубавото ми кученце! — лицето й сякаш се разчупи за миг, и зад суровата маска на гнева съзрях сърцераздирателен страх и тъга. Но хватката й не отпусна рамото на Немо нито за миг. Маската се слепи отново и г-жа Кърлис изсумтя. — О, знам аз какво момче си! Виждала съм много като теб, във всеки град, в който сме живели! Ти искаш само да нараниш сина ми и да му се подиграваш зад гърба! Искаш да го видиш да падне и да си одере коленете, и да чуеш фъфленето му, понеже смяташ, че е забавно! Е, иди си избери да се заяждаш с някой друг, понеже синът ми няма да има нищо общо с теб!