Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Ако съществува училище за въображението, Дърдоркото можеше да му бъде директор. Онази нощ научих за това какво човек може да нарисува достоверно във въображението си — урок, който не бих могъл да получа и в най-скъпия колеж. Беше също и вторичен урок за това да стискаш зъби и да понасяш болката, час след час, и да се проклинаш, задето си изпил онази допълнителна чаша мляко на вечеря.
Нали разбирате, Дърдоркото ме обучаваше добре, макар и да си нямаше понятие, че го прави.
Имаше и други уроци, всичките — ценни. Имаше също и изпити. В петък следобед баба Сара помоли дядо да иде до града и да вземе от бакалията кашон сол за сладолед89. По принцип Дърдоркото не изпълняваше поръчки, но днес се съгласи. Помоли ме да отида с него и баба Сара каза, че колкото по-бързо се върнем, толкова по-бързо ще направи сладолед.
Денят беше чудесен за студено лакомство. Деветдесет градуса90 на сянка и толкова горещо на слънце, че ако кучето побегне, сянката му поляга да си почине. Взехме сладоледената сол, но на обратния път в тромавия стар „Форд“ на Дърдоркото започна нов изпит.
— Джеръм Клейпул живее ей там наблизо — каза дядо. — Той е добро старо приятелче. Искаш ли да наминем да му кажем здрасти?
— Не е ли по-добре да закараме сладоледената сол на…
— Аха, Джеръм е добро приятелче — повтори Дърдоркото, докато завиваше към къщата на приятелчето си.
Шест мили по-късно спря пред разбрицана фермерска къща, в чийто преден двор се търкаляха гниещ диван, желязна лята преса за пране и купчина мухлясващи гуми и ръждиви радиатори. Мисля, че още преди няколко мили бяхме пресекли границата между Зефир и Догпач, минаваща по „Табако Роуд“91. Очевидно обаче Джеръм Клейпул беше популярно приятелче, понеже пред къщата му имаше паркирани и други коли.
— Хайде, Кори! — каза Дърдоркото като отвори вратата си. — Просто ще влезем за една-две минути.
Можех да надуша миризмата на евтини пури още преди да стигнем до верандата. Дърдоркото почука на вратата: туп туп туптуптуп.
— Кой е? — попита отвътре предпазлив глас.
Дядо ми отвърна:
— Кръв и черва — което ме накара да го зяпна с мисълта, че е изгубил колкото малко ум му е останал.
Вратата се отвори на шумни панти и от процепа надникна издължено лице с тъмни, обградени с бръчки очи.
— Кой е той?
— Внучето ми — обясни Дърдоркото и сложи ръка на рамото ми. — Казва се Кори.
— Иисусе, Джей! — рече дългото лице и се намръщи. — Закво влачиш тука дете?
— Няма лошо. Той няма да каже и дума. Нали, Кори?
Хватката на дядо ми се стегна.
Не разбирах какво става, но очевидно това не беше място, на посещението на което баба Сара би се зарадвала. Помислих си за къщата на госпожица Грейс отвъд Саксън Лейк и за момичето на име Лейни, което бе навило срещу мен мокрото си розово езиче.
— Не, сър — отвърнах и хватката се отпусна.
Тайната — каквато и да беше — щеше да бъде опазена.
— На Топчаляка няма да му хареса — заяви мъжът.
— Джеръм, хич не ме е грижа дали Топчаляка ще си завре главата в задника. Ще ме пуснеш ли или не?
— Имаш ли зеленко?
— Дупка ми прогаря — отвърна Дърдоркото и докосна джоба си.
Запънах се, когато той понечи да ме дръпне през прага.
— Баба чака да занесем сладоле…
Дядо ме погледна и дълбоко в очите му мярнах сянка от истинската му природа, като сияние от далечна зейнала фурна. На лицето му бе изписан отчаян глад, подхранван от каквото бе онова, което се намираше в тази къща. Сладоледената сол бе забравена — самият сладолед беше част от съвсем друг свят на шест мили оттук. Дърдоркото отсече:
— Хайде, Кори!
Отстоях позицията си:
89
Всъщност сол, продавана на по-големи парчета кристал, отколкото за домакински нужди. Използва се за приготвяне на сладолед без фризер: в голям съд се смесват бучки лед и съответно количество сол (около 250–300 гр.), в леда се поставя съд с вече готова млечна смес. Разклащаме полека, докато сладоледът стегне. Използва се понижаването на температурата на топене: прибавянето на сол към леда понижава допълнително температурата му и го кара да абсорбира повече енергия, за да се разтопи, с което охлажда значително по-бързо сместа за сладолед.
90
90 градуса по Фаренхайт са 32,5 по Целзий.
91
„Табако Роуд“ („Tabacco Road“, „Пътят на тютюна“: пътеката, по която робите от плантациите са влачели балите с тютюн) и Догпач (Dogpatch — куча дупка, бордей) по време на Депресията в Южните щати се превръщат в прякори на бедняшките квартали за бели.