Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Денем Луцифер като цяло странеше от хората, но понякога нощем крещеше и пищеше достатъчно силно да събуди и спящите на Поултър Хил. В повече от един случай чувах трясъка на изстрели — някой, вдигнат от сън от шумотевицата на маймуната се опитваше да пробие в нея дупка, но и зверчето не стоеше в очакване да получи куршум. Стрелбата обаче събуждаше всички кучета и лаят им на свой ред изправяше в леглата целия град, ето защо градският съвет на Зефир прокара извънредно нареждане, забраняващо стрелбата в рамките на града от осем вечерта нататък. Скоро след това Луцифер се научи как да удря по кофите за боклук с пръчка, което много обичаше да прави между три и шест заранта. Избягна връзката отровни банани, които кметът Суоп остави за него, срамуваше се да стъпи и в капаните с телена примка. Започна да оставя кафявия си знак на новоизмити коли, а един ден се провеси от дърво и отхапа парче от ухото на г-н Джерард Харгисън, докато пощальонът си вървял по маршрута. Той лично го разказа на баща ми, докато седеше на верандата ни и дърпаше усърдно от пуретата си с пластмасов мундщук. На намаленото на размер ляво ухо на пощальона имаше превръзка.
— Щях да гръмна копелето, ако си носех оръжието! — заяви г-н Харгисън. — Беше голям бързак, признавам му го. Ухапа ме и избяга, и кълна се, че само го мярнах… — той изсумтя и поклати глава. — Що за чудо е това, да не можеш да си вървиш по улицата посред бял ден, без да те напада проклета маймуна!
— Може би ще го хванат съвсем скоро — утеши го татко.
— Може би — г-н Харгисън блъвна син дим и проследи как облачето се разсейва. — Знаеш ли какво си мисля, Том?
— Какво?
— В проклетата маймуна се крие повече, отколкото се вижда с просто око, това си мисля.
— Какво имаш предвид?
— Помисли си само. Как така проклетата маймуна остана тук в Зефир? Защо не отиде в Брутън да предизвиква проблеми?
— Не знам — призна татко. — Не съм мислил за това.
— Сигурен съм, че онази жена има нещо общо с това.
— Коя жена, Джералд?
— Знаеш коя — той врътна глава по посока на Брутън. — Тя. Кралицата там.
— За Дамата ли ми намекваш?
— Аха. Нея. Според мен ще да е оплела някакъв вид заклинание и ни го е наложила, понеже… знаеш… заради проблема.
— Запаленият кръст имаш предвид.
— Ъхъ — г-н Харгисън се премести в сенките, понеже слънцето бе започнало да напича крака му. — Спретнала ни е нейното худу. Направо страхотия е как никой не може да хване проклетата маймуна. Нощем това чудовище пищи като банши пред прозореца на спалнята ми и Линда Лу за малко да получи сърдечен удар!
— Маймуната се измъкна на свобода по вина на преподобния Блесет — напомни му татко. — Дамата няма нищо общо с това.
— И откъде си толкова сигурен, а? — г-н Харгисън тръсна пепелта от цигарата си в тревата и след това пуретата се върна между устните му. — Не знаем какъв вид сили има. Кълна се, вярвам, че Кланът е развил правилната идея. Не ни трябва тази жена наоколо. Тя и нейните петиции.
— Не съм на страната на Клана, Джералд — каза му татко. — Не си падам по изгаряне на кръстове. За мен това си е чиста проява на страх.
Г-н Харгисън изсумтя тихо, а между устните му се измъкна тънка перушинка дим.
— Не знаех, че изобщо имаме активисти на Клана наоколо — сподели. — Но напоследък чувам това-онова.
— Като например?
— О, просто… това-онова. В моята професия човек чува доста празнословия. Има хора в града, които смятат, че Кланът е проявил голяма смелост, като е пратил предупреждение на тая жена. Други пък си мислят, че е време тя да бъде пратена да си върви по пътя, преди да е съсипала града.
— Живее тук от много време. Все още не е съсипала Зефир, нали?
— Поне до последните няколко години си затваряше устата. Сега се опитва да мъти водата. Цветнокожите и белите в един общ плувен басейн! И знаеш ли какво? Кметът Суоп е такъв глупак, че като нищо ще й даде каквото иска!
— Ами — рече татко — времената се менят.