Тайната на сътворението

— Та какво знаем за „Клуба на адския огън“ от XVIII в.? — поде Бигълстоун. Пълното му лице едва се различаваше в сумрака на пещерата. — Защо членовете на клуба са организирали срещите си тук, в тези студени и влажни пещери? През XVI в. в Европа възникват множество тайни общества, като Розенкройцерите например. Всички са изповядвали свободомислие и са се занимавали с окултни науки и изследвания на мистериите на вярата. През XVIII в. елитните членове на тези общества са били завладени от идеята, че доказателствата за теориите им могат да бъдат намерени в Светите земи. Става дума за текстове и материали, които биха разклатили основите на теологичната обосновка на християнството. А може би дори и на всички главни религии. — Мъжът вдигна чадъра си, за да подчертае важността на думите си. — Разбира се, това е било по-скоро самозалъгване, но то е оправдано в ерата на антиклерикализма и революционния секуларизъм. Но тези легенди са възбудили въображението на някои много богати хора…

Бигълстоун отиде до мостчето над реката Стикс и се обърна.

— От подобни слухове са се интересували особено много някои членове на английската аристокрация, които не са спазвали твърде строго обществените норми. Един от тях, вторият баронет Льо Деспенсер, сър Франсис Дешуд, в опитите си да открие истината дори предприема пътуване до Турция през XVIII в. Когато се завръща, е толкова въодушевен от откритията си, че основава първо „Клуб Диван“, а след това и „Клуба на адския огън“. И една от причините за съществуването на „Клуба на адския огън“ била да опровергае установената вяра.

— Откъде е известно всичко това? — прекъсна го Форестър.

— По тези места има много доказателства, които сочат, че е презирал християнството като религия. Той например е приел за мото израза „Fay ce que voudras“, който означава „Прави каквото искаш“. Тези думи са заимствани от Рабле, а той е бил един от сатириците на църквата. По-късно мотото се използва и от окултиста Алистър Кроули през XX в., а в наши дни е често срещано при сатанистите по цял свят. Дешуд е наредил да изпишат мотото върху арката на входа на „Медменъм Аби“, това е едно запустяло и полуразрушено абатство недалеч оттук, което той е наемал за частните си партита.

— Вярно е, сър — отбеляза Бойер и погледна към Форестър, — видях го с очите си тази сутрин.

Бигълстоун ги покани да го последват и продължи със заучения си за обиколката разказ.

— През 1752 г. Дешуд предприема още едно пътешествие на изток, този път до Италия. Пътуването му е било пазено в тайна и никой не е сигурен къде е ходил. Според една от теориите е отишъл до Венеция, за да купи книги за магия. Други експерти смятат, че е бил в Неапол, за да види разкопките на един публичен дом от римско време.

— Защо ще го прави?

— Детектив Форестър, Дешуд е бил човек с невероятно силно либидо. В градините на имението в Западен Уикъмб има статуя на Приап, гръцки бог, който е с постоянна ерекция.

— Да спре да пие виагра! — избухна в смях Бойер.

Бигълстоун не обърна внимание на прекъсването.