Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Талия и нейната група поеха надолу по пътеката. Мъглата се сгъстяваше. Налагаше се да използва целия си опит в диви местности, за да не кривне встрани. Но имаше и нещо по-неприятно — въпреки Самохвалството на старшия майстор тя установи, че долината все още е защитена с объркващи заблуди, които размътваха съзнанието и и я подтикваха да се съмнява в собствената си памет. Тя спря Разколебана. Сега накъде? Надясно или наляво след онези две великански дървета? Ами да, надясно! Въпреки това продължи предпазливо.
Пътеката пак зави наляво по тясна издатина под ръба на канарата. Талия усещаше, че урвата сякаш я придърпва. Тя изчака своите хора.
— Оттук пътеката се спуска стръмно по склона и всяка грешна крачка означава смърт. Ще се вържем един за друг. Ако нещо ви смущава, в никакъв случай не стъпвайте встрани, а спрете!
Заблудите ги връхлитаха толкова смазващо, че и Талия едва им устояваше. Начесто се заковаваха на място, защото на един или друг му скимваше, че непременно трябва да стъпи в празното пространство.
— Какво ли щеше да бъде, ако над нас не бдяха толкова майстори? — подхвърли ехидно тя на мъжа зад нея.
Воинът само стисна устни, но тя виждаше как се е облещил от напрежение.
Накрая все пак се спуснаха и доколкото можеха да преценят, заеха уговорената позиция над пещерите на Фейеламор и малко вдясно от тях.
— Тук ще чакаме — натърти Талия. — Войската ще се раздели горе, половината ще слязат малко по-нататък в долината, другите пък ще преградят пътя от пещерите към излаза на реката. Ще нападнат от две страни, за да отвлекат противника, а ние ще влезем в пещерите. Засега само малцина от сънародниците на Фейеламор са тук, иначе атаката щеше да е немислима.
Тя не беше толкова уверена дали ще изпълни собствената си задача. Знаеше, че Фейеламор не би и помислила да остави такова съкровище без охрана. Дори да намереха златото, пак щяха да стигнат до стълкновение с врага, а и после трябваше да се измъкнат от долината.
— Още малко… — успокои тя хората си по времето, когато се очакваше да получат знак.
— Още малко — промърмори доста по-късно. Опасенията й избуяваха и накрая тя отсече:
— Не мога да чакам повече. Ще отида да проверя какво става при пещерите. Вие си отваряйте очите и ушите и ако извикам, плюйте си на петите мигновено!
Знаеше обаче, че тези елитни бойци няма да побягнат, защото им бе заповядано да я опазят. Все пак й се подчиниха и останаха на мястото си.
Едва се отдалечи от тях и чу отслабения от мъглата звук на боен рог — разнесе се сигнал за отстъпление. Значи имаха несполука. Войската сигурно бе разкрита. Нямаше да и се притекат на помощТя се подвоуми. Толкова близо до целта… Защо да не се възползва и от това положение? От сблъсъка си с майсторите на илюзии Фейеламор вероятно беше изтощена, вече се бореше с прилошаването след магиите. Талия продължи към пещерите.
Войниците ставаха неспокойни, искаха да започнат набега. Ванхе и неговите заместници се бяха спускали донякъде по виещата се пътека, за да няма риск от объркване. Сега маршалът крачеше напред-назад и се тревожеше за успеха и бъдещето си.
Войската тръгна по пътеката, набивайки снега в черната пръст. Минаваха по остри ридове, до ръба на канарите, ограждащи долината от всички страни, провряха между две огромни дървета и започнаха да се спускат по склона. Ванхе поспря между дънерите, сякаш парализиран от отговорността.
— Не бива да се бавим! — прошепна му един от заместниците. Маршалът въртеше глава. Имаше само една пътека. Луната я осветяваше мъждиво, но той още се двоумеше.
Накрая даде заповед. Отдръпна се от дърветата, зави наляво и се скри в мъглата. Войниците го следваха неотстъпно. Напредваха безшумно — гордата гвардия на четири армии, — уверени в предводителите и уменията си.
— Нека вниманието ви не отслабва — наставляваше подчинените си старшият майстор. — Фейеламор е силна и коварна, може да поднови нападението си всеки момент. Ето, започва се. Задръжте ясния образ на пътеката. Задръжте го!
Тогава Каран се разтресе, но неудържимото треперене спря изведнъж.
— Н-н-н… — замънка тя, но не можа да изтръгне думата от гърлото си.
Лиан притича, само че се боеше да я докосне, защото помнеше предупреждението на Мендарк.
— Н-н-н…
Клепачите на Каран трепкаха като крилцата на пеперуда. Стисна челюсти и писна задавено:
— Неее!
После тупна на пода.
Лиан се опитваше да я вдигне, ала тя бе изпаднала в несвяст и не Успяваше да я събуди. Озърна се боязливо към старшия майстор:
— Как е връзката?
— Още я поддържаме. Мисля, че най-лошото отмина. Повечето войници вече са слезли в долината.