Внезапни завършеци

След тази работа наистина трябва да си вземе почивка. Тя докосна с език устната си, където неотдавна се беше появила малка, но доста болезнена раничка. Напоследък само работеше. Може би трябваше да се разходи до Адуа? Да посети брат си, да види племенничките си. На колко години бяха вече? Уф. Не. Спомни си каква противна кучка беше снаха ѝ. От онези хора, които приемаха всичко със сарказъм. Напомняше на Карколф за баща ѝ. Сигурно затова брат ѝ се беше оженил за тая проклета жена…

Когато се наведе, за да мине под един напукан свод, дочу отнякъде музика. Цигуларят или настройваше инструмента си, или свиреше ужасно. Нямаше да я изненада нито едното, нито другото. На стената, обрасла с мъх, шумоляха и се развяваха зле отпечатани листовки, които убеждаваха лоялните граждани да се надигнат срещу тиранията на Змията от Талинс. Карколф изсумтя. Повечето от жителите на Сипани се интересуваха не от въстанието, а от това, как да се напият до припадък, а останалите бяха всичко друго, но не и лоялни.

Тя се извърна, за да подръпне задната част на панталоните си, но беше безнадеждно. Колко трябва да плати човек за нови дрехи, които нямат дразнещи шевове на най-неудобните места? Заподскача по тясната алея край канала със застояла вода, който отдавна не се използваше и беше обрасъл с водорасли и запълнен с боклуци, като не спираше да подръпва панталоните си насам и натам, но без успех. Проклета да е модата на тесните панталони! Може би това беше някакво космическо наказание заради това, че беше платила на шивача с фалшиви монети. Но тогава концепцията за бърза печалба я вълнуваше повече от концепцията за космическото наказание и затова тя се стараеше да избягва плащанията винаги когато беше възможно. Това всъщност беше неин основен принцип, а баща ѝ винаги бе казвал, че човек трябва да се придържа към принципите си…

По дяволите, наистина бе започнала да се превръща в баща си.

— Ха!

От свода изскочи една опърпана фигура, проблесна стомана. Карколф изхленчи инстинктивно, отстъпи назад, хвърли палтото си настрани и измъкна собствения си меч, сигурна, че смъртта най-после я е намерила. Каменаря я беше изпреварил? Или това бяха Дълбокото и Плиткото, или наемниците на Курикан… но не се появи никой друг. Само този човек, увит в зацапано наметало, с прилепнала от влагата неподдържана коса, увил долната част от главата си с плесенясал шал, който криеше половината му лице, а над него се виждаха кръгли, уплашени и кървясали очи.

— Парите или животът! — изрева той някак приглушено заради шала.

Карколф повдигна вежди.

— Кой се осмелява да го каже?

Последва пауза, през която ленивата вода се плискаше в камъните зад гърбовете им.

— Вие сте жена?

В гласа на обирджията се промъкна някак извинителна нотка.

— Ако съм, няма ли да ме оберете?

— Ами… ъъъ… — Крадецът някак се смали, но после отново се изправи. — Все едно, парите или животът!