Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Куртис отново преглътна и забеляза, че устната му трепери.
— Когато каже Каменаря?
Здравенякът леко повдигна едната си тежка вежда, през която преминаваше голата линия на голям белег.
— Имаш ли и други въпроси… на които искаш да узнаеш отговорите?
Куртис падна на колене, притисна длани една към друга, лицето на едрия мъж едва се виждаше през сълзите в очите му. Изобщо не мислеше за срама. Каменаря беше отнел и последните остатъци от гордостта му при предишните си посещения.
— Оставете ми поне нещичко — прошепна той. — Поне… нещичко.
Мъжът го погледна с мъртвите си рибешки очи.
— Защо?
Дружелюбния взе и меча, но това беше единственото ценно нещо.
— Ще се върна следващата седмица — рече той.
Това не беше заплаха, а по-скоро констатация на факт, и то очевиден, тъй като такава беше уговорката, но главата на Куртис дан Бройя клюмна и раменете му се затресоха от ридания.
Дружелюбния се замисли дали да не се опита да го утеши, но реши да не го прави. Често разбираха погрешно действията му.
— Може би не трябваше да вземаш пари на заем.
След което си тръгна.
Винаги се изненадваше как хората не си правят сметката, когато вземат заеми. Количество, време, проценти, всичко това се смяташе лесно. Но може би те бяха склонни да надценяват приходите си, да се самозалъгват, като гледат откъм хубавата страна. Понякога късметът можеше да проработи и нещата да се оправят, и всичко да завърши просто защото те бяха специални. Дружелюбния не таеше никакви илюзии. Той знаеше, че е просто един съвсем обикновен пирон в сложната плетеница на живота. За него фактите си бяха факти.
Той вървеше, като броеше крачките до заведението на Каменаря. Сто и пет, сто и четири, сто и три…
Странно, колко малък беше градът, след като го измериш. Всичките хора и техните мечти, и сметки, и дългове, натъпкани на тази тясна ивица извоювана от блатото земя. Според Дружелюбния блатото скоро щеше да си върне големи части от нея. Зачуди се дали тогава светът нямаше да стане по-добър.
… седемдесет и шест, седемдесет и пет, седемдесет и четири…
Дружелюбния си имаше втора сянка. Джебчия може би. Той хвърли един безгрижен поглед на сергията край пътя и я зърна с крайчеца на окото си. Момиче с тъмна коса, събрана под шапка, и облечено с твърде голям за тялото ѝ жакет. Почти дете. Дружелюбния навлезе в една тясна странична уличка и се обърна, като разкопча палтото си така, че да се видят дръжките на четири от шестте му оръжия. Сянката му се появи иззад ъгъла и той я погледна. Просто я погледна. Тя замръзна на място, преглътна, после се обърна първо на едната, след това на другата страна, отстъпи назад и бързо се изгуби в тълпата. Това бе краят на този епизод.
… трийсет и едно, трийсет, двайсет и девет…
Сипани, и най-вече влажният му и благоуханен Стар квартал, беше пълен с крадци. Те представляваха постоянни дразнители, като комарчетата през лятото. Освен това имаше грабители, разбойници, взломаджии, джебчии, главорези, горили, убийци, бандити, мошеници, играчи, комарджии, търговци на крадени вещи, лихвари, развратници, просяци, сводници, собственици на заложни къщи, да не споменаваме счетоводителите и адвокатите. Адвокатите бяха най-лошите от цялата сган, поне според Дружелюбния. Понякога изглеждаше, че никой в Сипани не произвежда нищо. Всички полагаха огромни усилия да ограбят останалите. Но и той като че ли не беше по-различен от тях.
… четири, три, две, едно и сега по дванайсетте стъпала, покрай тримата пазачи и през двукрилата врата в заведението на Каменаря.
Вътре смущаващо проблясваха цветни лампи, беше задимено, горещо от дишането и загрята кожа, шумно от множеството приглушени разговори. Продаваха се тайни, разрушаваха се репутации, предаваше се доверие. Както и навсякъде другаде.
Зад една маса в ъгъла се бяха вместили двама северняци. Единият с остри зъби и дълга провиснала коса, беше обърнал стола си, беше се отпуснал върху облегалката му и пушеше. Другият държеше бутилка в едната си ръка и малка книга в другата и гледаше в нея със сбърчени вежди.
Повечето от клиентите Дружелюбния ги познаваше на външен вид. Бяха от редовните. Някои бяха дошли да пийнат. Други да хапнат. Повечето се интересуваха от игрите на късмета. Потракването на заровете, плющенето на картите за игра, в очите проблясва надежда, когато се завърта колелото на късмета.
Всъщност игрите не бяха основният бизнес на Каменаря, но те създаваха дълговете, а дълговете вече бяха негов бизнес. Нагоре по двайсет и трите стъпала към горната площадка, охранителят с татуираното лице махна с ръка на Дружелюбния да премине.
Там седяха още трима събирачи на дългове и пиеха от една бутилка. Най-дребният му се ухили и кимна, може би се опитваше да посее семената на бъдещ съюз. Най-големият изпъчи рамене и се наежи, усещайки конкуренцията. Дружелюбния пренебрегна и двамата. Отдавна се беше отказал дори да се опитва да разбере сложната математика на човешките отношения, камо ли да взема участие в тях. Ако този човек не само се ежеше, с него щеше да поговори секирата на Дружелюбния. Нейният глас пресичаше дори най-дългите спорове.