Внезапни завършеци

— Ще ги преброя — кимна довереникът му.

— Те ще бъдат разпределени според нашето Правило на четвъртините! Една четвърт от тях ще бъде разделена между хората, като признание за проявената днес смелост! Друга ще бъде използвана за наемането на вещ каменоделец, който да направи вечен паметник на смелия Суфийн! Нека третата четвърт бъде похарчена за закупуването на запаси от гражданите, а последната ще им бъде предадена, за да поправят щетите, нанесени им от бунтовниците, и за изграждането на болница за сираците на онези мъченици, загинали за каузата!

От устата на наемниците изригнаха нови приветствени викове, защото, макар и хора с ниско потекло, те бяха благородни мъже и алчността бе чужда на щедрата им природа. Веднага се захванаха за работа, за да възстановят селището в добро състояние, да угасят пожара, запален от бунтовниците като крайна мярка, и да поправят всички щети, нанесени по сградите и обществените места, докато селището беше във вражи ръце.

По-рано споменах, че Коска е най-добрият приятел, който може да има човек, но той е също и най-ужасният враг, безмилостен в наказването на злосторниците. Без особена гордост, но и без капчица срам ще обявя, че главите на неколцина от бунтовническите водачи бяха набучени върху градските порти като ужасно предупреждение за други нашественици. Никой не изпита и най-малко удоволствие от тази ужасна операция, но това беше Близка страна, далеч отвъд границите на цивилизования свят и извън юрисдикцията на Съюза, и дори на императорското правосъдие, ако изобщо има такова нещо за този потънал в невежество народ. Въз основа на обширния си опит Коска прецени, че строгите уроци сега могат да предотвратят кръвопролития по-късно. Това е ужасната аритметика на войната.

— Трябва да проявяваме милосърдие винаги когато е възможно — каза справедливият генерал. — Трябва! — И той обхвана силния си юмрук с длан. — Но за нещастие, човек не може да си позволи да проявява твърде много милосърдие. — Коска погледна към зловещите предупреждения върху портата, които вече бяха започнали да привличат вниманието на крилатите насекоми. — Набучени на кол глави — каза той, поклащайки собствената си глава. — Най-ужасната и скръбна необходимост.

— Сдържаността ви прави чест, генерале — каза добрият инквизитор Лорсен. — Инквизицията на Негово величество изисква виновните да бъдат наказани строго и невинните да бъдат защитени.

Гражданите умоляваха Коска да остане, предлагаха му цветя и дори злато, за да не напуска селището, но той отказа.

— И други градове в Близка страна страдат под игото на бунтовниците — рече той. — Нямам право на отдих, докато благородната мисия на началник Пайк не бъде изпълнена и вероломният лидер на бунтовниците, безчестният Контус, не бъде предаден, окован във вериги, на Инквизицията, за да получи кралско правосъдие.

— Но няма ли вие и вашите хора да отдъхнете поне една нощ, генерал Коска? — попита отговорникът на селището. — Или поне за един час? Нали с триумфалното освобождение на нашето скромно градче задачата ви е приключена поне засега?