Внезапни завършеци

След тази изтощителна реч веднага няколко доброволци пристъпиха напред, за да предложат силните си ръце за този благороден проект. Коска избърса втора мъжествена сълза, протегна ръце и с думите: „Моите момчета! Моите смели момчета!“, започна да притиска силните си длани към благородните им гърди, изпълнен с благодарност към тях и към Съдбата, която го беше надарила с такива мъже.

Погледът на великия мъж се спря върху някой си Суфийн, съгледвач с голям опит и кантически произход, но висок и с благородно потекло, несъмнено някой от онези хора, които предпочитат да напуснат родината си, вместо да търпят тиранията на гуркулския император, мъж, който се смееше в лицето на страха почти толкова гръмогласно, колкото и самият главнокомандващ.

— Обещай на бунтовниците справедливо отношение, ако се откажат от малодушното похищение на мирни хора и се предадат на правосъдието на Негово величество — каза инквизитор Лорсен.

— И ги предупреди, че ще изпитат пълната сила на гнева ми, ако позволят да падне и един косъм от главите на заложниците им — каза Коска. — Направи го за мен, Суфийн, и ще бъдеш възнаграден.

— Единствената награда, която желая, сър, е вашето уважение — отвърна съгледвачът и двамата мъже се прегърнаха.

Смелият Суфийн взе със себе си нотариуса на Дружината, за да уреди условията по предаването на бунтовниците, и започна дългото самотно спускане надолу по затревения хълм към бастиона на врага. Скоро след това се видя, че го приемат и високите порти на селището се затварят зад гърба му.

Възцари се зловещо мълчание, докато Дружината чакаше резултатите от преговорите на Суфийн, с надеждата за щастлив изход, но въпреки това изцяло подготвени за кървавата му алтернатива. Това беше най-напрегнатият период от време, на който някога е ставал свидетел вашият нещастен разказвач. Вятърът продължаваше да шепне в клоните на дърветата, безгрижните птички продължаваха да чуруликат утринните си песни, но всички мъже, които се бяха събрали тук, се намираха в състояние на крайно нервно безпокойство.

Всъщност всички, с изключение на един!

— Ах, този момент преди началото на битката! — заговори Коска, който лежеше във високата трева над града като лъв преди скок, очите му проблясваха, а огромните му юмруци бяха стиснати в очакване на работата, която трябваше да свърши. — Възхитителното спокойствие преди бурята от стомана! Може би човек не трябва да е толкова запален по кървава работа като нашата, но пък възбудата! Тя винаги кара вените ми да пламтят! Не е ли така и при теб, Суорбрек?

Вашият скромен слуга трябва да признае, че в онзи момент прояви разбираема сдържаност и единственият му възможен отговор беше отрицателният. Все пак аз нямах големия опит, съвършените бойни умения или природния имунитет срещу страх, които притежаваше командирът. Та той беше Никомо Коска. Смееше се в лицето на страха! Но сега от тези добре оформени устни не прозвуча смях.