Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
— Нещо не е наред — промърмори той, докато времето се влачеше, и хората му веднага се подготвиха за действие.
От дълъг опит знаеха, че Никомо Коска притежава почти свръхестествено усещане за опасността, наречете го шесто чувство, ако искате, което далеч надхвърляше възприятията на обикновения човек. Дали това бе нещо, научено при многобройните му и болезнени изпитания, или беше вроден талант, не мога да кажа, но вашият скромен разказвач го е виждал в действие при няколко случая и ефикасността му не може да бъде отречена. Капитанът скочи на крака с гъвкавостта на акробат и миг по-късно вече се беше озовал на позлатеното си седло — дар, доколкото разбирам, от великата херцогиня Сефелин Осприйска след великолепната му победа в Битката за островите.
— На оръжие! — изрева той.
За едно мигване на окото няколко десетки мъже бяха яхнали конете си и препускаха надолу по склона към Ейвърсток, а бойните им викове отекваха в живописната долина. Своевременно подаден чрез огледало сигнал предупреди друг отряд, разположен сред дърветата от другата страна на селището, че трябва да започне веднага атаката си, така че нито един бунтовник да не успее да избяга от тези смъртоносни клещи. В битка Дружината действаше гладко, прецизно и с точността на безценен часовник, като Коска беше майсторът часовникар; всеки един от петстотинте мъже познаваше отлично мястото си в този мащабен механизъм.
За колко удара на сърцето препускащите коне достигнаха оградата на градчето? Не мога да ви кажа точния им брой, но определено не бяха много! А за колко безстрашните мъже от Дружината връхлетяха укрепленията и смазаха страхливата съпротива по уличките? За съвсем малко повече! Няма да навлизам в кървавите подробности от сражението, което последва, отчасти защото вашият скромен наблюдател от страх за собствения си живот предпочете да стои далеч от най-разгорещените битки, отчасти за да пощадя деликатната чувствителност на своите читателки, отчасти защото описването на подобни животински действия удар по удар въздейства зле на изтънчените читатели.
Нека само отбележа, че наблюдавах самия главнокомандващ в двубой и макар да беше котенце в компанията на своите приятели, той беше същински тигър и дори повече в присъствието на враговете си! Никога не е била виждана такава изумителна ловкост, с която да се хвърля нож, нито толкова смъртоносно владеене на меча! Този разказвач видя със собствените си очи как Коска убива с един замах на проблясващото си острие двама мъже! Прегазени. Не! Пронизани. Не! Набодени, бих казал, като две парчета месо на гуркулски шиш. Кръвта им плисна върху уличния чакъл, треперещите вътрешности на бунтовниците зееха разтворени под небето, секнаха смразяващите писъци и хленч за милост. Очите им бяха избодени, а мозъкът беше пръснат върху измазаните с глина стени на къщите, оставен за храна на мухите. Телата бяха свирепо разсечени надве от коравосърдечната стомана, за да изсипят аленото си съдържание от все още несмляна храна върху безмилостната прах! О, това е грозната истина за войната, чието описание ние, цивилизованите хора, трябва да приемаме без страх.
— Трябва да защитим гражданите! — надвика капитан Джубаир грохота от битката.
Макар и роден в Гуркул и притежаващ присъщия за неговия род фанатизъм, той се бе научил от Коска да проявява милосърдие и уважение към слабите, което бе абсолютно чуждо за неговата мургава раса. Яростта на този благороден великан беше възпламенена от мисълта, че безпомощните може да пострадат, и сега той се биеше като разгневен слон.
И макар че за вашия разказвач тази битка продължи цяла вечност, праведната свирепост на Дружината всъщност я приключи само за няколко безжалостни минути; страхливите бунтовници бяха изцяло разгромени, унищожени и изклани, без — о, щастлива случайност и доказателство от Съдбата за правдивостта на каузата им — нито един наранен човек от Дружината. Коска въздаде възмездие на тези долни псета с такава изумителна бързина — също както мрачната буря поразява земята със заслепяващи мълнии, — че те нямаха време да осъществят обещаното избиване на граждани. Всеки един от ценните заложници беше освободен и отново се събра със семейството си.
И тук настъпи един опасен момент — тъй като кръвта на мъжете кипеше от битката, някои от тях, които при други обстоятелства бяха въздържани и мили като агънца, можеше да се самозабравят и да се впуснат в плячкосване. Но Коска скочи върху една каруца, разпери ръце и призова към спокойствие със звънливия си глас и толкова нежни слова, че Дружината му веднага се стегна и възстанови обичайната си цивилизована дисциплина.