Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Внезапни завършеци
Внезапни завършеци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Внезапни завършеци

Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:

13 истории от света на Първия законКрасив негодник — Ще оправдае ли полковник Глокта репутацията си на най-изтъкнат фехтовач и фукльо в Съюза?Малки добрини — Шеведая, най-добрият крадец в Уестпорт, е решила да загърби престъпленията, но една неочаквана среща ще обърка плановете ѝ.Идиотска задача — Колко трудно може да бъде да задигнеш нещо от Лисичия клан, когато се казваш Гушата и разполагаш с банда първокласни главорези?Омитане от града — Крадлата Шеведая и жената воин Джавра се забъркват в нови неприятности.Ад — Когато гуркулските войници обсаждат Дагоска, настава същински ад.Двама са малко — Докато пресичат тесен мост над дълбока пропаст, Шеведая и Джавра се сблъскват с Уирън Перкото и огромния му меч. Една среща, която ще завърши крайно неочаквано.На неподходящо място в неподходящ момент — Битките не са чак толкова лоши. Стига да си на страната на херцогиня Муркато, по-известна като Касапина на Каприл.И това ми било разбойничка — „Шай се изправи, цялата в рани и синини, и изплю насъбралия се в устата ѝ пясък. През последните месеци се беше нагълтала с достатъчно пясък и имаше мрачното предчувствие, че този няма да е последният.“Вчера, близо до село наречено Барден… — Северняците и южняците влизат в нова схватка. Схватка, от която ще спечели само един фермер.Трима са много — Само глупак би откраднал нещо от най-добрата крадла в Стирия. Но понякога нещата не са такива, каквито изглеждат…Свобода! — Или как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.Трудни времена настанаха — Всичко, което Карколф иска, е да достави една пратка невредима. Но над град Сипани се е спуснала мъгла, а в мъглата дебнат крадливи копелета…Да създадеш чудовище — Бетод е уморен от продължителната война и мечтае за мир с Гърмящия. Има само един проблем — най-добрият му воин, Деветопръстия, е пристрастен към мириса на кръв. И не дава пет пари за някакъв си мир.Абъркромби пише фентъзи като никой друг.„Гардиън“Изумителен автор.Дж. Р. Р. Мартин
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 122
Перейти на страницу:

Госпожа Борферо беше пълна жена с тъмни къдрици, които се извиваха изпод пурпурна шапка. Тя носеше малки очила, които правеха очите ѝ да изглеждат по-големи, и от нея миришеше на лампово масло. Тя седеше зад ниска маса, отрупана със счетоводни документи, в приемната пред кабинета на Каменаря. В първия работен ден на Дружелюбния тя беше махнала с ръка към украсената врата зад гърба си и беше казала:

— Аз съм дясната ръка на Каменаря. Него никой не трябва да го притеснява. Никога. Ще говориш с мен.

Дружелюбния, разбира се, още щом видя как тя работи с цифрите във всички тези счетоводни книги, разбра, че в кабинета няма никой и че Борферо е Каменаря. Но тя като че ли беше особено доволна от заблудата, затова той с удоволствие се хвана на играта ѝ. Дружелюбния не обичаше без причина да разклаща лодката. Точно заради това потъват хората. Пък и така някак си му помагаше да си представя, че заповедите идват от някой друг, някой непознаваем и неудържим. Хубаво е да си имаш мазе, в което да складираш вината. Дружелюбния погледна към вратата и се зачуди дали изобщо зад нея има кабинет, или са просто голи камъни.

— Какво събра днес? — попита Борферо, като отвори счетоводната книга и топна писалката в мастилницата.

Директно за работата, без никакви „как си?“ и други такива. Дружелюбния ужасно харесваше и се възхищаваше точно на това у нея, но никога не би ѝ го казал. Хората обикновено се обиждаха на комплиментите му.

Той извади монетите, подреди ги на купчинки една по една, по длъжник и по стойност. В по-голямата си част от неблагородни метали с редки проблясъци на сребро.

Борферо се наведе, сбърчи нос и вдигна очилата на челото си. Сега очите ѝ изглеждаха съвсем мънички.

— Има и един меч — каза Дружелюбния и го облегна на масата.

— Разочароваща реколта — промърмори тя.

— По тия места почвата е доста камениста.

— Така си е. — Тя смъкна очилата на носа си и започна прилежно да записва цифрите в счетоводната си книга. — Трудни времена настанаха.

Често го казваше. Сякаш това обясняваше и оправдаваше всичко и всеки.

— Куртис дан Бройя ме попита кога ще бъде изплатен дългът му.

Тя го погледна, изненадана от въпроса.

— Когато Каменаря каже, че е изплатен.

— И аз така му казах.

— Добре.

— Казахте ми да внимавам за един… пакет. — Дружелюбния го постави на бюрото пред нея. — Беше у Бройя.

Пакетът като че ли не беше особено важен. Дълъг по-малко от два фута, увит в много стара кожа, зацапана и ощавена кожа, върху която беше жигосана буква или цифра. Между другото, Дружелюбния не познаваше такава цифра.

Госпожа Борферо грабна пакета и веднага се наруга наум, че го е направила толкова енергично. Не знаеше на кого може да се довери за тази работа. Веднага ѝ хрумнаха няколко въпроса. Подозрения. Как се беше оказал пакетът у безполезния Бройя? Имаше ли тук някаква уловка? Свързан ли бе Дружелюбния с гуркулите? Или може би с Карколф? Двоен блъф? Паяжините на тая кучка край нямаха. Троен блъф? Каква беше уловката? Къде се криеше изгодата?

Четворен блъф?

По лицето на Дружелюбния нямаше и следа от алчност или амбиция, нищо. Той определено беше странен тип, но със сериозни препоръки. Като че ли винаги беше погълнат от работата и това ѝ харесваше у него, макар че Борферо никога не би го произнесла на глас. Управляващият трябва да спазва дистанция.

Понякога всичко е така, както изглежда. В живота си Борферо беше виждала много удивителни неща.

— Може и да е той — рече замислено тя, макар вече да беше напълно сигурна.

Не беше от онези жени, които губят време за разни вероятности.

Дружелюбния кимна.

— Добре се справи — каза тя.

Той отново кимна.

— Каменаря ще поиска да ти даде премия.

Както винаги бе казвала, бъди щедър с хората си или други ще бъдат щедри с тях.

Но щедростта не предизвика никаква реакция у Дружелюбния.

— Жена може би?

Той като че ли се засегна от предложението.

— Не.

— Мъж?

Това също.

— Не.

— Хъск? Бутилка…

— Не.

— Не може да няма нещо.

Той сви рамене.

Госпожа Борферо изду бузи. Всичко, което притежаваше, го беше получила, като изпълняваше желанията на хората. Не знаеше какво да прави с онези, които нямаха желания.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)