Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Госпожа Борферо беше пълна жена с тъмни къдрици, които се извиваха изпод пурпурна шапка. Тя носеше малки очила, които правеха очите ѝ да изглеждат по-големи, и от нея миришеше на лампово масло. Тя седеше зад ниска маса, отрупана със счетоводни документи, в приемната пред кабинета на Каменаря. В първия работен ден на Дружелюбния тя беше махнала с ръка към украсената врата зад гърба си и беше казала:
— Аз съм дясната ръка на Каменаря. Него никой не трябва да го притеснява. Никога. Ще говориш с мен.
Дружелюбния, разбира се, още щом видя как тя работи с цифрите във всички тези счетоводни книги, разбра, че в кабинета няма никой и че Борферо е Каменаря. Но тя като че ли беше особено доволна от заблудата, затова той с удоволствие се хвана на играта ѝ. Дружелюбния не обичаше без причина да разклаща лодката. Точно заради това потъват хората. Пък и така някак си му помагаше да си представя, че заповедите идват от някой друг, някой непознаваем и неудържим. Хубаво е да си имаш мазе, в което да складираш вината. Дружелюбния погледна към вратата и се зачуди дали изобщо зад нея има кабинет, или са просто голи камъни.
— Какво събра днес? — попита Борферо, като отвори счетоводната книга и топна писалката в мастилницата.
Директно за работата, без никакви „как си?“ и други такива. Дружелюбния ужасно харесваше и се възхищаваше точно на това у нея, но никога не би ѝ го казал. Хората обикновено се обиждаха на комплиментите му.
Той извади монетите, подреди ги на купчинки една по една, по длъжник и по стойност. В по-голямата си част от неблагородни метали с редки проблясъци на сребро.
Борферо се наведе, сбърчи нос и вдигна очилата на челото си. Сега очите ѝ изглеждаха съвсем мънички.
— Има и един меч — каза Дружелюбния и го облегна на масата.
— Разочароваща реколта — промърмори тя.
— По тия места почвата е доста камениста.
— Така си е. — Тя смъкна очилата на носа си и започна прилежно да записва цифрите в счетоводната си книга. — Трудни времена настанаха.
Често го казваше. Сякаш това обясняваше и оправдаваше всичко и всеки.
— Куртис дан Бройя ме попита кога ще бъде изплатен дългът му.
Тя го погледна, изненадана от въпроса.
— Когато Каменаря каже, че е изплатен.
— И аз така му казах.
— Добре.
— Казахте ми да внимавам за един… пакет. — Дружелюбния го постави на бюрото пред нея. — Беше у Бройя.
Пакетът като че ли не беше особено важен. Дълъг по-малко от два фута, увит в много стара кожа, зацапана и ощавена кожа, върху която беше жигосана буква или цифра. Между другото, Дружелюбния не познаваше такава цифра.
Госпожа Борферо грабна пакета и веднага се наруга наум, че го е направила толкова енергично. Не знаеше на кого може да се довери за тази работа. Веднага ѝ хрумнаха няколко въпроса. Подозрения. Как се беше оказал пакетът у безполезния Бройя? Имаше ли тук някаква уловка? Свързан ли бе Дружелюбния с гуркулите? Или може би с Карколф? Двоен блъф? Паяжините на тая кучка край нямаха. Троен блъф? Каква беше уловката? Къде се криеше изгодата?
Четворен блъф?
По лицето на Дружелюбния нямаше и следа от алчност или амбиция, нищо. Той определено беше странен тип, но със сериозни препоръки. Като че ли винаги беше погълнат от работата и това ѝ харесваше у него, макар че Борферо никога не би го произнесла на глас. Управляващият трябва да спазва дистанция.
Понякога всичко е така, както изглежда. В живота си Борферо беше виждала много удивителни неща.
— Може и да е той — рече замислено тя, макар вече да беше напълно сигурна.
Не беше от онези жени, които губят време за разни вероятности.
Дружелюбния кимна.
— Добре се справи — каза тя.
Той отново кимна.
— Каменаря ще поиска да ти даде премия.
Както винаги бе казвала, бъди щедър с хората си или други ще бъдат щедри с тях.
Но щедростта не предизвика никаква реакция у Дружелюбния.
— Жена може би?
Той като че ли се засегна от предложението.
— Не.
— Мъж?
Това също.
— Не.
— Хъск? Бутилка…
— Не.
— Не може да няма нещо.
Той сви рамене.
Госпожа Борферо изду бузи. Всичко, което притежаваше, го беше получила, като изпълняваше желанията на хората. Не знаеше какво да прави с онези, които нямаха желания.