Дребната старица, която наруши всички правила

Марта също се чувстваше добре в затвора, макар че понякога й се струваше странно около нея да има толкова много престъпници. В действителност нито една от затворничките не си признаваше, че е извършила престъпление, но очевидно трябваше да са направили нещо нередно, за да свършат в затвора. А най-лошото беше, че най-ужасните престъпници заповядваха на всички останали. Като Лиза например. Марта се стресна, когато изпусна чинията в умивалника.

– Няма да се успокоя, докато не върнем картините и не си приберем парите – въздъхна тя и продължи да търка чинията с телената четка.

– Парите няма да изтекат от водосточната тръба, Марта – успокои я Кристина.

– Да, но може да изпаднат.

– Няма за къде да бързаме. Мисля, че сме си добре тук – продължи Кристина. – Толкова е забавно да се занимавам с принтиране на щампи, а освен това не се налага да ходим тайно във фитнеса.

– Точно така – изчурулика Ана-Грета в знак на съгласие. – А аз мога да си пускам шведска християнска музика колкото си искам. Какво мислите за това, момичета? След като затворниците могат да живеят толкова добре, би трябвало и възрастните хора в старческите домове да се радват на същите условия?

– Разбира се – съгласи се Кристина.

– В чужбина уважават повече възрастните хора. Има някои държави, в които можеш да си президент и след седемдесетгодишна възраст – каза Марта.

– А тук, в Швеция, ни прибират някъде още когато навършим петдесет – каза Ана-Грета. – Нищо не струваме. Вчера по новините някакви пенсионери се оплакваха, че не могат да прекосят улицата навреме, защото светофарът се сменя твърде бързо отново на червено. А държавният служител, който отговаря за това, възрази и каза, че със сигурност би трябвало да могат да пресекат, защото държавата е изчислила колко време е нужно за това.

– Само ми го доведете тук този държавен служител, за да го блъсна с проходилката право в чатала – каза Марта. – Всъщност не, като се замисля, това няма да му е достатъчно. По-добре да използвам истински инвалиден стол.

– Сетих се – каза изведнъж Ана-Грета. – Можем да обърнем всичко на сто и осемдесет градуса. Можем да превърнем всички старчески домове в затвори, а всички затвори – в старчески домове.

– Жалко за затворниците – каза Кристина.

В стаята се възцари продължително мълчание, докато всички обмисляха това предложение. Марта остави телената четка за миене на съдове и се обърна към останалите.

– Слушайте. Ние успяхме да променим собственото си положение, нали така? Крайно време е да започнем да помагаме на другите.