Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Ротан въздъхна – когато се озоваха в коридора на Университета, Денил веднага ускори крачка. Ротан се опита да не изостава, но накрая се отказа.
– Колко странно – подхвърли той към гърба на спътника си. – Накуцването ти, изглежда, е изчезнало.
Денил се обърна и примигна изненадано, като видя колко далеч назад е останал приятелят му. Забави ход и леката неувереност в походката му се върна.
– А, ето го – кимна Ротан. – Защо си се разбързал толкова, Денил?
– Просто искам да приключа по-бързо с това.
– Трябва просто да предадем докладите си – каза Ротан.
– Аз бях този, когото Върховният повелител изпрати да издири Крадците – промърмори Денил. – И на мен ще ми се наложи да отговарям на въпросите му.
– Той е само с няколко години по-голям от теб. Също както и Лорлън. Така че той не би трябвало да ти внушава такъв страх.
Денил отвори уста, за да възрази, но само поклати глава. Двамата достигнаха края на коридора.
Пред вратата на кабинета на Разпоредителя Денил се спря и си пое дъх. Ротан се усмихна и почука. Вратата се отвори, разкривайки пред тях голяма, оскъдно мебелирана стая. Над писалището в срещуположния край на стаята се носеше сияещо кълбо, което хвърляше чудни отблясъци върху тъмносинята мантия на Разпоредителя.
Лорлън вдигна поглед и направи движение с писалката си, приканвайки двамата да се приближат.
– Елате, лорд Ротан, лорд Денил. Седнете.
Ротан огледа стаята. Нито в креслата, нито в тъмните ъгълчета се забелязваше фигура с черна мантия. Денил въздъхна с облекчение.
Лорлън се усмихна, докато двамата сядаха в креслата пред бюрото му. Наведе се напред и взе листовете, които му подаде Ротан.
– Чаках с нетърпение докладите ви – каза той. – Сигурен съм, че този на лорд Денил ще е вълнуващ.
Денил потрепна, но не каза нищо.
– Върховният повелител ви изпраща поздравленията си. – Лорлън стрелна поглед от Ротан към Денил и обратно. – Аз прибавям и своите.
– Приемете благодарностите ни – отговори Ротан.
Лорлън кимна, след което се усмихна лукаво.
– Акарин е особено благодарен, че вече може да спи спокойно, необезпокояван от нескопосани магически експерименти.
При вида на опуления поглед на Денил, Ротан се усмихна.
– Да, предполагам, че да имаш толкова изострени сетива понякога е недостатък.
Той се опита да си представи как Върховният повелител измерва с крачки покоите си нощем, проклинайки неуловимата девойка от копторите. Този образ не съответстваше особено на помпозния водач на Гилдията. Ротан се намръщи. Какъв ли интерес щеше да прояви Акарин към Сония сега, след като вече беше открита?
– Разпоредителю, мислите ли, че Върховният повелител ще пожелае да се срещне със Сония?
Лорлън поклати глава.
– Не. Основната му загриженост беше, че може да не я намерим, докато силата й достигне разрушителна мощ, а и кралят беше започнал да се съмнява в способността ни да се справим с проблема сами. – Той се усмихна на Ротан. – Мисля, че разбирам защо питате. Акарин изглежда доста застрашително, особено за по-младите ученици, и Сония лесно може да се уплаши.
– Това ме подсеща за друг проблем – каза Ротан, навеждайки се напред. – Тя вече е достатъчно изплашена и изпълнена с подозрителност към нас. Нуждае се от време, за да преодолее този страх. Бих искал да я държа изолирана, докато не придобие повече увереност, след което постепенно да започна да я запознавам с хората.
– Звучи разумно.
– Фергън искаше да я види тази сутрин.
– Аха – кимна Лорлън и забарабани с пръсти по масата. – Хм, мога да си представя какви са му аргументите. Мога да уредя никой да не я вижда докато не бъде готова, но Фергън няма да се успокои, докато не дам определение за „готова” и не посоча дата.
Той се изправи и закрачи насам-натам зад бюрото си.
– Двете искания за настойничество допълнително усложняват нещата. Хората смятат, че с вашия огромен опит в обучението по Контрол, вие сте този, който трябва да й преподава. Но ако Фергън бъде изключен от началното й обучение, хората ще го подкрепят от съчувствие. – Той направи пауза. – Ще бъде ли Фергън сред първите хора, с които ще я запознаете?
Ротан поклати глава.
– Тя е наблюдателна и бързо долавя чувствата на хората. Фергън не ме обича особено. Първо трябва да я убедя, че всички сме дружелюбни, добронамерени хора, което няма да е лесно, ако тя знае за конфликта между мен и Фергън. А и тя може погрешно да заподозре в настойчивостта му да се запознае с нея, намерение да й навреди.