Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Дали Гилдията също пазеше жените си? Бяха ли принуждавани те да оставят вземането на всички важни решения на мъжете? Сигурно беше ужасно разочароващо да имаш вълшебни сили, но да се намираш изцяло под контрола на други.
Когато семейството се изгуби от погледа й, Сония се обърна, за да се отдалечи от прозореца, но в този миг забеляза някакво движение зад един от прозорците на Университета. Нечие бледо овално лице. Съдейки по облеклото му, тя предположи, че е някой магьосник. Макар че не можеше да го твърди със сигурност – беше тъмно, а и разстоянието не беше малко – в нея се зароди подозрението, че магьосникът я наблюдава. Полазиха я тръпки и тя бързо дръпна паравана пред прозореца.
Треперейки от вълнение, тя прекоси стаята, духна свещта и легна в леглото, увивайки се плътно в завивките. Чувстваше се напълно изцедена, не й бяха останали сили нито да мисли, нито да се страхува. Беше й омръзнало да бъде уморена.
Но когато вдигна поглед към тавана, тя осъзна, че въобще няма да й е лесно да заспи.
Глава 18
Далеч от любопитни погледи
Над дърветата и сградите на Гилдията сияеше мека, приглушена светлина. Сери се намръщи. Предишния път, когато беше погледнал, всичко беше потънало в мрак. Сигурно беше задрямал, но не помнеше дори да е затварял очи. Разтърка лицето си, огледа се и се убеди, че дългата нощ вече си отива.
А тя беше започнала с Фарин. След като се съвзе и похапна, Сери отново помоли крадеца да му помогне да освободи Сония. Отказът на Фарин беше твърд.
– Ако я беше арестувала стражата, или дори ако беше затворена в Двореца, вече да съм я измъкнал и да се наслаждавам на усещането, че имам такива умения. – Фарин леко се усмихна, но веднага си върна сериозното изражение. – Но става въпрос за Гилдията, Сери. Това, което предлагаш, не е по силите ми.
– Не е вярно – настояваше Сери. – Те нямат стражи или магически бариери. Те...
– Не, Сери! – Очите на Ферин проблеснаха. – Работата не е в стражите или бариерите. Гилдията досега не е имала основателни причини да се изправи срещу нас. Ако ние откраднем момичето от собствената им територия, това може да им даде повод да го направят. Повярвай ми, Сери, никой няма желание да пробва дали можем да им се изплъзнем или не.
– Значи Крадците ги е страх от магьосниците?
– Да. – Изражението на Фарин беше необичайно сериозно. – Страх ни е. И има защо.
– А ако нагласим нещата така, че все едно някой друг я е спасил?
– Гилдията може да не повярва, че не сме били ние. Чуй ме, Сери. Познавам те достатъчно добре, за да предположа, че ще се опиташ да я освободиш сам. Имай предвид следното: останалите ще те убият, ако решат, че си заплаха. Те ни наблюдават внимателно.
Сери нямаше какво да отговори.
– Искаш ли да продължиш да работиш за мен?
Младежът кимна.
– Добре. Имам друга работа за теб, ако желаеш.
Работата на Фарин отведе Сери в пристанището – възможно най-далеч от Гилдията. По-късно Сери прекоси целия град, прескочи стената на Гилдията и зае наблюдателен пост в гората.
Когато дейностите позамряха и се стъмни, Сери забеляза движение в един от прозорците на Университета. Там се показа някакво лице. Мъжко лице, което наблюдаваше съсредоточено жилищните помещения на магьосниците.
Наблюдателят остана на поста си около половин час. Най-накрая на един от прозорците на жилищните помещения се показа бледо лице и сърцето на Сери се разтуптя. Дори от такова разстояние той веднага я разпозна.
Сония разглежда градината няколко минути, а после вдигна поглед към наблюдателя и когато го видя, веднага се скри.
Наблюдателят също изчезна много скоро. Въпреки че Сери остана цялата нощ, не забеляза никакво движение, нито на магьосниците, нито на Сония. А сега, когато изгревът наближаваше, той знаеше, че е време да се връща при Фарин. Крадецът не би одобрил шпионската му дейност, но Сери си имаше планове по този въпрос. Новината, че Сония е много добре охранявана, щеше да успокои крадеца. Фарин беше забранил опитите за освобождаване на момичето, но не и събирането на информация и беше нормално да очаква, че Сери ще потърси доказателство, че Сония е жива.
Младежът се изправи и се протегна. Във всеки случай той не смяташе да разказва на Фарин какво бе научил тази нощ. Като не се смята онзи загадъчен наблюдател, магьосниците не бяха разположили допълнителни стражи из сградите. Ако Сония беше сама в стаята, все още имаше надежда, че може да бъде освободена.