Гилдията на магьосниците

– Както вече казах, тя лесно се плаши и е доста объркана. Няма нужда от тълпа магьосници, които да й казват едно и също по десет различни начина.

– Не говоря за тълпа, а само за себе си. Искам само да се запозная с нея. Ще оставя обучението на вас. Това няма да й навреди, нали?

– Разбирам, но за това ще има време и по-късно, когато тя добие някаква увереност.

– Ротан, няма закон на Гилдията, който да ви позволява да я криете от мен – каза непознатият, като в тона му се появи предупреждение.

– Не, но мисля, че повечето магьосници ще разберат основанията ми.

Непознатият въздъхна.

– Аз също се безпокоя за нея, както и вие, и я търсих също толкова дълго и упорито, колкото и вие. Мисля, мнозина ще се съгласят, че и аз имам право на мнение по въпроса.

– Ще имате възможност да се срещнете с нея, Фергън – отговори Ротан.

– Кога?

– Когато стане готова.

– И това го решавате вие?

– Засега.

– Ще я видим тази работа.

Настана тишина, после дръжката на вратата се помръдна. Сония се метна обратно в креслото и разстла салфетката върху коленете си. Когато Ротан влезе в стаята, изражението му веднага се смени от раздразнено към доброжелателно.

– Кой беше това? – попита Сония.

Той сви рамене.

– Просто някой, който иска да узнае как си.

Сония кимна и се пресегна да вземе още едно кексче.

– А защо Тания ми се кланя и ме нарича „лейди”?

– О! – Ротан се настани в креслото и взе чашата с горчивата напитка, която Тания му беше оставила. – Обръщенията към всички магьосници са „лорд” или „лейди”. – Той сви рамене. – Винаги е било така.

– Но аз не съм магьосница – възрази Сония.

– Е, тя просто малко избързва – усмихна се Ротан.

– Струва ми се... – Сония се намръщи. – Струва ми се, че тя малко се бои от мен.

Магьосникът я погледна намръщено иззад чашата си.

– Тя просто е малко нервна. Да си покрай магьосник, който още не е усвоил Контрола, може да бъде опасно. – Той се усмихна лукаво. – Изглежда, тя не е единствената, обезпокоена по този повод. Ти много добре знаеш какви са опасностите, така че можеш да си представиш как се чувстват някои от магьосниците по повод на това, че живееш тук. Не си единствената, която не е спала добре тази нощ.

Сония си спомни за залавянето й и за рушащите се стени, които беше зърнала, преди да изгуби съзнание, и потрепери.

– Колко дълго ще ме учиш на Контрол?

Изражението на Ротан стана сериозно.

– Не знам – призна си той. – Но не се притеснявай. Ако силата тя започне да се проявява отново, ще я освободим по същия начин иго преди.

Тя кимна, но когато погледна към кексчето, което държеше, почувства, че стомахът й се е свил. Устата й внезапно беше станала твърде суха за подобни сладки неща. Сония преглътна и остави кексчето.