Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Очите на Езрил се разшириха.
– Ще я блокирате? Ще я боли ли?
– Не. Просто... За повечето магьосници е тежко, защото те са свикнали да разчитат на силата си. В случая на Сония не е така. – Той сви рамене. – Така че няма да й липсва много.
– Според теб колко време ще е необходимо, за да я научим на Контрол? – попита Ялдан. – Чувствам се някак неуютно като знам, че през няколко врати живее магьосник, който не може да се контролира.
– Ще ми трябва известно време да спечеля доверието й – отвърна Ротан. – Може да минат няколко седмици.
– Не може да бъде! – възкликна Ялдан. – Никога не отнема повече от две седмици. Дори и при най-трудните ученици.
– Тя не е някое разглезено хлапе от Домовете.
– Сигурно си прав. – Ялдан поклати глава и въздъхна. – До края на седмицата ще съм се превърнал в кълбо от нерви.
Ротан се усмихна и приближи чашата към устните си.
– Да, но колкото по-дълго се обучава, толкова повече време ще имам да я убедя да остане с нас.
Сония седеше на леглото, играеше си с изящната игла за коса и разглеждаше Градината през тънкия процеп в паравана. Навън беше нощ и луната сияеше в небето. Покритите със сняг пътечки меко проблясваха на слабата й светлина.
Час по рано звънецът отново беше иззвънял. Докато магьосниците и учениците бързаха към жилищните си помещения, тя ги наблюдаваше в очакване. Сега всичко беше тихо и безлюдно и само някой случаен слуга притичваше наблизо, оставяйки след себе си облачета издишан въздух.
Момичето стана, промъкна се до вратата и притисна ухо към нея. Остана да подслушва, докато не я заболя вратът, но не можа да чуе никакви звуци от другата стая.
Сония погледна към дръжката. Тя бе направена от гладко полирано дърво, в което бяха вплетени нишки от по-тъмна дървесина, оформящи символа на Гилдията. Сония я поглади с пръст и се удиви колко сила и майсторство бяха вложени в направата на най-обикновена дръжка за врата. След това започна бавно да я завърта надясно. Дръжката помръдна леко, преди нещо да блокира движението й. Сония дръпна леко вратата към себе си, но тя не поддаде.
Без да се смути, момичето завъртя дръжката на другата страна. Същият резултат. Вратата си оставаше затворена.
Сония се наведе и се приготви да пъхне иглата за коса в ключалката, но изведнъж се спря. Нямаше ключалка.
Тя въздъхна и седна на петите си. Когато Ротан излизаше от стаята й, тя никога не беше чувала превъртането на ключ, а преди това бе забелязала, че от външната страна на вратата няма резета. Вратата се заключваше с магия.
Не че можеше да отиде някъде. Трябваше да остане, докато се научи да контролира магията си. Но тя трябваше да провери докъде има достъп. Ако сама не потърсеше път за бягство, той нямаше да се появи от само себе си.
Сония се изправи и отиде до масичката до леглото. Върху нея все още лежеше книгата с песните. Тя я взе и я отвори на първата страница. Там беше написано нещо. Сония запали свещта, която Ротан й беше оставил.
„На моят скъп Ротан, в чест на раждането на нашия син. Илара"
Сония сви устни. Значи той беше женен и имаше поне едно дете. Интересно къде ли се намираше сега семейството му? Предвид възрастта на Ротан, синът му вече трябваше да е голям мъж.
Ротан й се струваше честен и порядъчен човек. Сония винаги бе смятала, че може добре да преценява хората – нещо, на което се беше научила от леля си. Инстинктите й подсказваха, че Ротан е добър и достоен човек, но въпреки това тя не можеше да му се довери, защото той беше магьосник и беше длъжен да се подчинява на заповедите на Гилдията.
Отвън се разнесе слаб звънък смях, който привлече вниманието й. Тя отиде до прозореца, бутна паравана настрани и видя двама магьосници, облечени със зелени мантии под плащовете, да се разхождат из градината. Пред тях подтичваха две деца и се замеряха със снежни топки.
Сония дълго ги гледа, без да сваля поглед от жената. Жените-магьосници никога не участваха в Прочистването. Интересно, дали отказваха да го правят или имаше някакво правило, което да им забранява?
Тя стисна устни. Джона й беше казала, че дъщерите на богатите семейства бяха грижливо пазени, докато не се омъжат за избрания от бащите им съпруг. Жените от Домовете никога не взимаха важни решения.
В копторите нямаше уредени бракове. Въпреки че жените се опитваха да намерят мъж, който да може да издържа семейството, те обикновено се омъжваха по любов. Макар Джона да смяташе, че така е по-добре, Сония се отнасяше доста по-скептично. Тя беше забелязала, че влюбените жени са готови да се откажат от много неща, но на определен етап любовта просто избледняваше. По-добре да се омъжи за някой мъж, когото харесва и на когото може да се довери.