Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Усмихвайки се за пръв път от дни насам, Сери тръгна през гората към копторите.
Сония се събуди и видя, че прислужницата на Ротан гледа надолу към нея.
– Извинявайте, лейди – побърза да каже жената, – но когато видях, че леглото е празно, си помислих... Защо спите на пода?
Сония се изправи и се измъкна от одеялата.
– Леглото хлътва твърде много – каза тя. – Струваше ми се, че ще падна през него.
– Хлътва? – Жената примигна изненадано. – Искате да кажете, че е твърде меко? – Тя се усмихна развеселено. – Сигурно досега не сте спали на дюшеци от риберова кожа. Ето, вижте.
Тя дръпна чаршафите от леглото и отдолу се показаха няколко дебели, порести дюшеци. Жената хвана половината от тях и ги свали от леглото.
– Вижте дали така няма да е по-удобно – каза тя, сочейки останалите дюшеци.
Сония се поколеба, после натисна дюшеците. Леглото още беше меко, но вече се усещаше дървената основа отдолу. Момичето кимна.
– Чудесно! – изгука прислужницата. – Донесох ви вода да се измиете и... О! Спали сте с дрехите. Нищо, донесох ви чисти. Когато се приготвите, елате в гостната. Има кексчета и суми за закуска.
Развеселена, Сония наблюдаваше как жената събира дюшеците и ги извлича от стаята. Когато вратата след нея се затвори, момичето приседна на ръба на леглото и въздъхна. „Все още съм тук”.
Припомни си вчерашния ден: разговора с Ротан, решението да избяга, хората, които видя снощи през прозореца. Отново въздъхна, изправи се и огледа легена с вода, сапуна и кърпата, които прислужницата беше донесла. Сви рамене, съблече се и се изми, после облече новите дрехи и тръгна към вратата. Когато се пресегна към дръжката, се поколеба. Несъмнено Ротан я чакаше зад вратата. Тя усети внезапен пристъп на нетърпение, но не и страх.
Той беше магьосник. Това трябваше да я плаши повече, но той беше казал, че няма да й навреди и тя беше избрала да му повярва ... засега.
Въпреки това нямаше да е лесно да му позволи да влезе в съзнанието й. Тя нямаше представа дали може да й навреди по този начин. А ако променеше нещо в мислите и я накараше да обикне Гилдията?
„А какъв избор имам?”
Трябваше да приеме на доверие, че той няма да се бърка в съзнанието й. Това беше риск, който се налагаше да поеме, и притесненията нямаше да й помогнат с нищо.
Сония изпъна гърба си, отвори вратата и влезе в дневната. Явно Ротан прекарваше по-голямата част от времето си в тази стая. Около ниската маса насред стаята бяха наредени няколко меки кресла. По стената се точеха книжни рафтове, под които стояха по-високи маси. Ротан седеше в едно от креслата, а сините му очи шареха насам-натам по страниците на отворената пред него книга.
Той вдигна поглед и се усмихна.
– Добро утро, Сония.
Прислужницата стоеше до една от страничните маси. Сония се настани в креслото срещу Ротан. Жената донесе по една чаша за всеки от двамата.
Ротан отмести книгата встрани.
– Това е Тания – каза той, поглеждайки към жената. – Моята прислужница.
Сония кимна.
– Здравей, Тания.
– За мен е чест да се запознаем, лейди – отговори жената, покланяйки се.
Сония почувства, че се изчервява и се извърна. За нейно облекчение Тания се върна на масата с храната. Наблюдавайки как жената реди кексчетата върху подноса, Сония се зачуди защо й оказват такива почести. Може би се надяваха, че това ще й хареса, както и луксозната обстановка, и ще стане по-склонна да сътрудничи?
Прислужницата усети погледа на Сония, вдигна глава и нервно се усмихна.
– Добре ли спа, Сония? – попита Ротан.
Тя го погледна и сви рамене:
– Не особено.
– Искаш ли днес да продължим с уроците ти по четене?
Тя погледна към книгата, която той четеше, и се намръщи, когато осъзна, че й е позната.
Ротан проследи погледа й.
– А, „Записки върху употребата на магията” на Фиен. Мисля, че вече ти е попадала. Това не е учебник, а стара историческа книга, и голяма част от информацията в нея е остаряла. Можеш да...
Прекъсна го почукване на главния вход. Магьосникът се изправи, приближи се до вратата и я открехна. Сония се запита дали той не иска тя да види госта, или крие нея от посетителя.
– Лорд Фергън? С какво мога да ви помогна?
– Искам да видя момичето.
Гласът му беше спокоен и учтив. Сония се сепна – Тания пусна салфетка в скута й. Прислужницата погледна намръщено към гърба на Ротан и отново се отдалечи.
– Твърде рано е за това – отговори Ротан. – Тя е... – Той се поколеба, след което пристъпи през прага и затвори вратата зад гърба си. Сония чу приглушените гласове от продължилия в коридора разговор.