Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Ротан машинално отбеляза, че Денил е отишъл да говори с лорд Сарин. Ялдан беше усетил, че приятелят му се е замислил дълбоко и го беше оставил на мира. След няколко минути гласът на Лорлън отекна в залата.
— Моля, заемете местата си.
Денил се появи със самодоволно изражение на лицето.
— Казах ли ти колко ми харесва да съм посланик?
Ротан кимна.
— Много пъти.
— Сега хората ме слушат какво говоря.
След като магьосниците се върнаха по местата си, в залата настъпи тишина. Лорлън погледна към Повелителя на воините.
— Призовавам лорд Болкан да продължи.
Воинът се изправи.
— Преди две вечери, след като узнахме за убийствата, изслушахме заключенията на Винара, прегледахме уликите и чухме историята на свидетелката, ние решихме, че трябва да разпитаме Върховния повелител. Скоро установихме, че в седалището му се намира единствено прислужникът му, затова наредих да бъде претърсено. – Той погледна към Сония. – Първото смущаващо откритие, което направихме, бяха трите книги за черна магия в стаята на Сония. Между страниците беше пъхнато малко късче хартия, върху което със собствения й почерк бяха водени бележки.
Той замълча, а в залата се разнесе неодобрително мърморене. Ротан се насили да погледне към Сония. Тя стоеше забила поглед в пода, стиснала решително зъби. Той се сети за извинението й: „За да опозная врага”.
— Продължихме с претърсването и установихме, че всички врати, с изключение на една, са отключени. Тя беше обвързана с могъща магия и като че ли водеше към подземна стая. Слугата на Върховия повелител заяви, че това е склад и той няма достъп до него. Лорд Гарел предположи, че мъжът лъже и му нареди да завърти дръжката. След като прислужникът отказа, лорд Гарел хвана ръката му и я постави върху дръжката. Вратата се отвори и ние се озовахме пред голяма стая. В нея намерихме сандък, пълен с книги за черната магия, повечето от които доста стари. Някои от книгите бяха преписвани от Върховния повелител. Една от тях съдържаше дневник на експериментите и практиките му в областта на черната магия. На масата...
Гневни викове прекъснаха Болкан. Денил се обърна към Ротан с широко отворени очи.
— Практиките му в черната магия – повтори той. – Нали знаеш какво означава това.
Ротан кимна. Трудно си поемаше дъх. По закон Гилдията трябваше да екзекутира Акарин. И Лорлън по никакъв начин не можеше да предотврати това.
„А аз не губя нищо, ако се опитам да предотвратя изключването на Сония”.
От мястото си Лорлън можеше да види клатещите се глави и яростното жестикулиране. Някои магьосници стояха неподвижни и мълчаливи, очевидно зашеметени от разкритията.
Акарин ги наблюдаваше спокойно.
Лорлън се замисли върху развитието на Изслушването. Както беше очаквал, новините на капитан Баран бяха накарали магьосниците да се усъмнят в уликите и във възможността Акарин да е убиецът. Някои се чудеха защо Върховният повелител е тръгнал смело по улицата, след като е извършил такова ужасно престъпление. Други предположиха, че Акарин е уредил появата на свидетелката, а след това се е погрижил показанията й да бъдат поставени под съмнение, за да дискредитира и останалите свидетели. Но това не можеше да бъде доказано. Не един магьосник забеляза равните ръбове на черното парче плат. Акарин със сигурност щеше да забележи, че Джолън е отрязал парче от мантията му и нямаше да остави подобна улика на мястото на престъплението.
Лорлън беше повече от сигурен, че ако не бяха откритите книги за черна магия, Акарин никога нямаше да бъде осъден за убийство. Но сега, след като Гилдията вече знаеше тайната му, магьосниците щяха да решат, че той е способен на всичко. Обвиненията в убийство вече нямаха никакво значение. Ако Гилдията спазеше закони те си, тя щеше да поиска екзекуцията му.
Лорлън забарабани с пръсти по облегалката на креслото си. В записките на Акарин се споменаваше за група магьосници, които практикуват черна магия. Лорд Сарин се притесняваше от възможността тази група все още да съществува.
Акарин бе заявил, че има добро оправдание за онова, което бе извършил. И сега Лорлън най-накрая можеше да го попита за него.
Той се изправи и вдигна ръце, за да успокои залата. Глъчта утихна изненадващо бързо. Магьосниците очакваха с нетърпение разпита на Акарин.
— Някой разполага ли с други доказателства, които може да предложи на това Изслушване?