Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Бе решил да се отнася добре с Арн и се надяваше той да сподели как смята да помогне на това кралство, в което властваха такива простаци като Кнут Ериксон и Биргер Бруса. Добре би било да го спечели на своя страна в борбата между Църквата и преходната власт, която се очертаваше. Човек като този тамплиер задължително трябваше да е много по-наясно с тези въпроси отколкото жадните му за власт родственици.

Мислите на архиепископа, които първоначално се бяха породили под знака на злото и подозрението, сега станаха по-леки и оптимистични, особено след като чу тримата да пеят така майсторски хвалебните песни.

Тълпата любопитни се бе поразредила след сватбената благословия и литургията и затова кортежът успя да пристигне в Арнес за по-малко от час, охраняван през целия кратък път от църквата до имението от въоръжените мъже.

Начело на шествието, веднага след двамата конника, носещи кралския герб и този на Фолкунгите, един до друг яздеха Арн и Сесилия. Обичаят не бе точно такъв, но този ден много неща излизаха извън приетия ред. Никой не бе чувал крал да дойде на крака да поиска някоя булка. Необичаен бе и фактът, че съпрузите пяха много по-добре от хората на архиепископа, както и този, че един гост не бива никога да предхожда домакина си. Но ако пък този гост е самият крал с кралицата до себе си? Тази сватба в действителност обърна с главата надолу доста обичаи.

Стените на Арнес бяха обкичени с толкова ярки цветове, че чак бодяха очите. Около палатките, в които сервираха бира, се смесваха яркото червено на наметките на Сверкерите и блестящото синьо-зелено на тези на Ериките и Фолкунгите. Можеха да се видят и множество разноцветни чуждестранни одежди, носени от поканени, желаещи да се различават или от няколкото франки, дошли с Арн Магнусон, които смятаха, че е под достойнството им да пият бира, и чийто език бе напълно неразбираем. Навсякъде думкаха барабани и свиреха флейти, жонгльорите мятаха във въздуха горящи факли и ловко ги хващаха преди да паднат на земята, певци с лютни, покачени върху скелетата, рецитираха франкски легенди. Архиепископът, който влезе носен на стол от няколко носачи, вдигаше от време на време ръка с добродушен вид и благославяше тълпата ту отдясно, ту отляво.