Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
— Става дума за подозрения, свързани с лица, които са сега у нас, в страната ни, и е възможно да подкрепят углавни престъпници — опита се да вметне единият от следователите, тълкувайки малко едностранчиво закона за тероризма.
— В никакъв случай — каза адвокатът и постави на масата малък черен касетофон, — не може да се позовавате на такъв вид подозрения по отношение на шведски гражданин. Сега трябва или да се заемем с конкретните подозрения в престъпление, или да започнем общ политически разговор, за което няма никакви основания.
Следователите протестираха против използването на касетофон от страна на адвоката. Онова, за което се говори в стаята на предварителното следствие, е все още секретно, поради което не може да бъде записано на лента.
Макар и мъчителна, престрелката свърши бързо. Адвокатът помоли за разрешение да поговори с клиента си в отделна стая. Разговорът им продължи само пет минути и след него следователите узнаха, че разпитът не можело да бъде възобновен дотогава, докато прокурорът не съобщи лично и писмено за забраната да се ползва касетофон и докато не бъдат представени доказателства за извършено престъпление. Ако става дума само за притежанието на старата ловна пушка “Хускварна”, това все още не означава престъпни намерения.
С тези думи адвокатът напусна стаята, в която продължаваше да седи издевателски усмихващият се поклонник на германския тероризъм.
Бързата развръзка доведе до множество вътрешноведомствени скандали. Следователите докладваха на Неслунд за положението, както и за съжденията си, че, видите ли, щяло да е трудно да бъде задържан Хедлунд до изясняването на правомерността на задържането му. Неслунд се отправи към прокурора К. Г. Йонсон и го помоли да удължи срока на задържането, опитвайки се да обясни това с някои положения, отнасящи се до сигурността на държавата и така нататък. Прокурорът обаче реши, че не някой друг, а именно той ще отговаря за това, че впоследствие Европейският съд ще получи нов пример за непозволени срокове на задържане в Швеция, и побесня. Неслунд бил обещал, че веднага след задържането и домашния обиск щял да представи доказателствата. Точно така е направено, заинати се Неслунд, защото в резултат на домашния обиск у Хедлунд се появили мотиви за задържането на един или дори много терористи в Германия. А това, на свой ред, може да даде началото на нови оперативни версии, като в противен случай съществува реалната опасност престъпникът да изчезне.
Тогава прокурорът бе обхванат от нов пристъп на бяс и закрещя: “Дали съществува опасност престъпникът да изчезне или не — не е важно. Първо трябва да се убеди съдът, че притежанието на негодна за лов пушка, произведена през 1910 година, може да бъде чисто формално основание за задържане!”
По такъв начин на Неслунд му оставаха не повече от три денонощия за получаването на нови улики. След това шведите трябваше да бъдат пуснати без преговори относно правото за по-нататъшно задържане.
Денят бе ясен, студен и необичайно светъл за това време от годината или поне така изглеждаше. Червеното следобедно слънце светеше право в лицето, когато Карл, Фристед и Апелтофт се срещнаха отново. Първият разказа с видимо удоволствие за находките в личните писма на Хедлунд и в протоколите.
Хедлунд бе събирал копия на протоколи от различни организации в продължение на много години. На пръв поглед го правел несистемно. Във всичките тях обаче имало нещо общо, а именно че при гласуването губел или той самият, или добре обоснованите от него предложения за “преки акции”. Контрааргументите се свеждаха до това, че — на жаргона на левите сили — предложенията му били аморфни, но по същество ставало въпрос за повече или по-малко решителен отказ от такива акции.
Главният недостатък на папката с немската кореспонденция бе липсата на копия от писмата на самия Хедлунд, като имаше само техни отговори. По такъв начин само от писмата на немците и аргументите в тях можело да се опитат да разберат за какво е писал самият Хедлунд в посланията си. Картината била приблизително следната:
Самият Хедлунд бил за “преки акции”, но “дребнобуржоазните елементи” от обкръжението му били против, така че той имал предвид, че в цялото намаляващо прогресивно — последното, изглежда, означавало “ляво” — движение нямало вкус към “преките акции”, поради което не можело да се направи нищо в тази насока. Поне не било възможно да отвори очите на другарите си.