Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Вероятно беше американка. Избягала от вкъщи. Може би бе изхвърлена от яхта в Пуерто Валарта и се бе превърнала в дрогирана проститутка, стигнала до естествения си край. Може да е на 16, а може и на 20. Можеше да е нечия отдавна изчезнала дъщеря.
Не исках да знам. Каквато и да беше, сега бе мъртва. Нищо друго нямаше значение. Дори и фактът, че я убих аз.
Ужасната истина не ме притесняваше, не и по начина, по който очаквах. Не се чувствах виновен или грешен. Нямах усещането за загуба или трагедия заради смъртта й. Освен болката от ухапаното на носа си, не чувствах абсолютно нищо друго.
Може би защото момичето ми бе напълно непознато. Защото ме нападна с нож за изкормване на риба. И защото не направих нищо друго, освен да се защитя. Но в липсата ми на реакция имаше нещо по-дълбоко и притеснително. Празнотата в мен бе запълнена от безжизнена студенина. Тя се превръщаше в странен източник на сила, в някаква хладна мощ. Преминаваше през мен и отвъд мен като природна сила. Беше странно възбуждаща и не бях сигурен, че искам да се отърва от нея.
Единствената ми грижа бе да не ме хванат. Последното нещо, от което аз, а и другите, имахме нужда, беше среща с мексиканската полиция. Щяхме да изгубим всичките си шансове да вземем златото. Щях да изгния в някой забравен от бога затвор, обвинен в убийство по особено жесток начин.
Седнах на края на леглото, стиснах ухапания си нос и се загледах в изтичащата по пода кръв на момичето. Нямаше свършване. Скоро цялата стая щеше да подгизне. Откъде да почна да я чистя? Какво да направя с тялото й? И какво щеше да стори Хосе, като разбере, че е мъртва?
Кръвта стигна до стъпалата ми. Вдигнах ги и ги качих на леглото, а ръката ми попадна случайно върху спринцовката. Извиках. Иглата бе пробила плътта между палеца и показалеца ми. Изругах, издърпах я и стиснах кожата, за да изкарам няколко капки кръв. Сега можех да прибавя и СПИН към списъка с тревогите си. Избърсах кръвта от ръката си в чаршафа и гневно захвърлих спринцовката през стаята. След това сграбчих запалката «Зипо» и също понечих да я хвърля.
Тогава ми хрумна. Отначало плахо, след това с пълна сила — момичето, яхтата, каубоят, ченгетата, щях да се погрижа за всичко едновременно.
Печката в трапезарията беше електрическа, но грилът на палубата бе на газ. Пропановата бутилка под него изглеждаше лека. Предположих, че е само наполовина пълна. Откачих я от мястото й и я понесох навътре. Проверих машинното и почти всеки шкаф и касета за багаж на яхтата и най-накрая намерих втора бутилка в тясно багажно отделение до машинното под главната каюта. Тя беше пълна.
Потърсих в трапезарията свещ, но не намерих. След това се сетих за тенекиения фенер на мостика. Качването горе посред бял ден съдържаше известен риск, но времето ми свършваше и нямах избор. Преминах по задната стълба и пропълзях на горната палуба. Ако останех плътно долу, преградата срещу вятъра отпред и страничните пейки щяха да ме скрият. Но номерът беше да стигна до фенера на гредата, на която бе опънато платнището. Трябваше да се изправя.
Внимателно надникнах през преградата към «Магьосник». Видях, че Белочек още бе вързан на боцманското място, а Рок и Ева седяха от двете му страни. Тъмният силует на каубоя бе зад тях, дулото на пистолета му без съмнение бе опряно в гърба на Белочек, а очите му не слизаха от Рок и Ева. Рок беше единственият с лице към мен. Но ако се изправех, дори един поглед от страна на мексиканеца бе достатъчен, за да ме забележи.
Опитах се да го направя колкото се може по-пъргаво. Проверих набързо каубоя, изправих се и хванах фенера. Но когато се опитах да го откача, не успях да освободя куката от гредата. За един дълъг гибелен миг останах напълно изправен, двете ми ръце бяха вдигнати над главата и дърпаха с всички сили фенера. Най-накрая успях да го откача, но се чу силен звук. Клекнах. Постоях така няколко секунди, замръзнал зад пейката и стиснал в треперещите си ръце фенера. Тогава сърцето ми се качи в гърлото.
Някой извика.
Викът се разнесе и почти ме докара до припадък. Разпознах гласа на мексиканеца. Беше ме забелязал, сигурен бях. Надникнах над пейката и видях, че двамата с Рок се бяха изправили. Каубоят изглежда го заплашваше. Но за мое облекчение нито един от двамата не гледаше и не сочеше към мен. Накрая Рок седна обратно на мястото си и мексиканецът се отдръпна. Изглежда всичко свърши. Каубоят също се отпусна на мястото си, без нито веднъж да се обърне към «Орхидея». Цялото избухване не трая повече от половин минута.
Рок сигурно ме е видял, помислих си. Хитрият Рок. Вероятно хвърляше по едно око на «Орхидея». Когато ме е видял да се качвам, се е уплашил да не ме открият и е казал или направил нещо, за да отклони вниманието на Хосе. Свърши работа. Взех фенера, без да ме забележат.