Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Така направих и аз. Не затворих очи. Гледах право пред себе си. Виждах само черните очи на Хосе, разширените му от дрогата зеници и тъмната му жажда за смърт. Чувах глухото потракване на барабана на пистолета в ухото си, беше като рев от празна раковина или заглъхващия звук от вълните, когато заспиваш. Обгърна ме океан от тъмнина и си спомних за кръвта на момичето, която изтичаше в краката ми, за черния лабрадор Гракхус и нескончаемия му лай, за Ева във водата и черните пипала на косата й, за белег във вид на череп в пясъчен часовник, за песента на черния свещеник в Пунта Пердида, за клоните, протегнати към осветения от луната прозорец, за старицата в наметалото с вдигнат в ръката нож, за трупа с огнена коса в дълбоката паст и за порта, която се затваря като вратата на ада.
Нямаше защо да затварям очи, тъмнината ми ги затвори.
Експлозията се случи точно когато припаднах на палубата и ехото й прокънтя край мен. Чух Ева да пищи и каубоят да вика, тялото ми бе разтърсено от изстрели. Отломките заваляха над нас като конфети от небето, а Рок се оказа върху мен. Притискаше корема си и произнесе името ми, след това над него се понесе черен вятър.
Когато дойдох на себе си, към небето се извиваше черен дим, който засенчваше слънцето и се стелеше като гъста мъгла по палубата. През водата виждах оранжевите пламъци и издигащия се пушек от бързо потъващия кораб «Орхидея». Бил съм в безсъзнание за секунди, но всичко се бе променило. Каубоят бе проснат на издигнатата задна палуба, а в гърлото му имаше дупка от куршум. От напоената с кръв риза предположих, че гърдите му са разкъсани от още куршуми. Черната му филцова шапка лежеше над главата му и спираше изтичащата кръв. Тупето му бе паднало и се вееше на бриза. Нямах причини да се съмнявам, че е мъртъв.
Не бях толкова сигурен за Рок. Той лежеше свит на пода зад Белочек. Ева трескаво го дърпаше и се бореше с едрото му тяло, а револверът на Хосе още беше в ръката й. Изтърколих се от пейката и отидох да й помогна. Издърпахме ръката му под тялото, изправихме краката и го преобърнахме по гръб. Сгъваемият нож се бе забил под ребрата му и той хъркаше и се давеше в кръв. Опитах се да му помогна да си поеме въздух, но дробовете му бяха разкъсани, а преместването на главата усили кръвоизлива. Ева бързо извади острието от тялото му и притисна силно дланта си към раната. И двамата го гледахме в очите. Те обаче не бяха вече на земята, бяха изминали половината път до ада и се бяха фиксирали с ужас върху нещо, което само той можеше да види.
Не знаех какво да направя. Всичко изглеждаше нереално и в същото време съвсем истинско. Искаше ми се просто да съм в шок, но това изглеждаше прекалено лесно и вероятно не беше вярно. По-скоро не бях дошъл съвсем в съзнание, сякаш още излизах от тъмнината, а тя се влачеше след мен и ни обгръщаше като черния дим, който се стелеше край нас и създаваше илюзията, че се движим, докато стояхме неподвижни. Всички се бяхме изгубили в една и съща мрачна мъгла, бяхме с вързани ръце и безпомощни като пленения си капитан. Корабът ни бе привлечен от сгъстяващата се нощ и нищо, освен спирането на Земята, не ни предлагаше надежда за спасение. Ева се обърна към мен и погледът й ми каза всичко. Бях стоял, без да мигна срещу Смъртта и сега тя отвръщаше на погледа ми, изпълваше очите на всички ни и представяше света еднакво плашещ от всички ракурси. Както океанът изглеждаше отвсякъде еднакъв на давещите се моряци и огънят — на прокълнатите вовеки веков. Ако веднъж се отпуснеш и й позволиш да влезе в теб, не можеш да направиш нищо, освен да наблюдаваш, как те превзема, да гледаш как умира най-добрият ти приятел и да няма как да го предотвратиш.
Ева постави ръката ми върху дупката на гърдите на Рок. Взе ножа и отиде да освободи Белочек. За миг останах сам с Рок.
— Ще се оправиш — казах му.
Той извърна лице към мен и ме погледна в очите. В устата му изби кръв и аз разбрах, че се опитва да ми каже нещо. Наведох ухо и се заслушах. Звуците бяха трудни за различаване заради кръвта, която ги обливаше, но успях да схвана една-единствена зловеща дума. Тя бе произнесена през хъркане, като съскане на нагрят камък, като свистене на въздух около въглен.
— Дяволи.
Вдигнах глава и го погледна в очите. Не разбирах или не исках да разбера. Думата, която ми каза, ме накара да потръпна и изпълни ума ми с ужас. Исках да я отрека.
— Не, Рок. Ще се оправиш. Само се дръж. Ще ти помогнем. Рок…