Златният дявол

Отдръпнах се и се помъчих да се преборя със задавянето. Най-накрая успях да си поема дълбоко въздух и тогава забелязах ножа в гърдите му. Беше забит под ребрата чак до дръжката.

След няколко дълбоки вдишвания се извърнах от трупа. Кенди бе свършила страхотна работа. Навярно го е изчакала, докато счупи железния катинар. Гонзало сигурно е вдигнал капака и когато е надникнал да види златото, Кенди му е свалила маската и е изскубнала регулатора от устата му. След това е взела ножа от канията на крака му и го е забила в него с всички сили.

Ако се съди по разбърканата тиня, Гонзало не се е предал бързо. Представих си го как се мята слепешком, докато мръсната вода изпълва дробовете му. Сигурно Кенди се е отдръпнала, докато той умре. След това е взела кислородната му бутилка и е избягала от помещението. След като всичко е утихнало, змиорката е помирисала кръвта му и е дошла да си похапне.

Но какво се бе случило с Кенди? И защо бе взела полупразната му кислородна бутилка? Да не би да се криеше някъде в кораба?

Тръгнах към вратата, но се спрях. Не забравях ли нещо? Обърнах се към трупа, като се стараех да не мисля за него. Хванах ножа и се опитах да го измъкна. Учудих се колко трудно беше, сякаш тялото му не искаше да го пусне. Най-накрая излезе, а след него се вдигна тъмен кървав облак. Веднага видях какво бе задържало острието. В основата му имаше дълбока извита вдлъбнатина. Когато влезе изцяло, пронизаната плът се затваря около нея. Очевидно ножът на Кенди не бе направен за пробождане, той бе направен да влезе в тялото и да остане там.

Избърсах острието в косматия крак на Гонзало. След това разкопчах канията от глезена му и я закопчах на моя. Но не върнах ножа в нея. Реших да го нося в пълна готовност в ръката си.

Тръгнах през вратата към килера, като осветявах пътя пред себе си с прожектора. Не се виждаше никаква змиорка. Изплувах надолу през отвора към офицерските каюти, след това под преобърната палуба. Отне ми още пет минути, за да претърся останалата част от кораба. Видях купчината окови, струпана от Дъф, и полузаровения човешки череп. Видях веригите, висящи от преобърнатия под, слоя камъни и чакъл (за който Ева ми бе обяснила, че е баластът на кораба) и натъпканите на носа каюти за екипажа. Ни следа от Кенди. Когато най-накрая изплувах през дупката в носа, нямах никаква представа къде може да е отишла.

За миг повисях така сам във водата. Под мен скалата се спускаше в неизбродима бездна. На петнайсет метра над мен проблясваше слабо повърхността. Зад мен зееше безмълвната развалина на кораба, а пред мен се простираше огромният открит океан. Кенди бе взела кислородната бутилка на Гонзало. Вероятно е искала да остане под вода по-дълго. Но защо? И къде? Бяхме на около миля от брега, сушата бе прекалено далеч, за да доплува до нея под вода, дори и с двете бутилки. Ако се покажеше на повърхността, щяха да я забележат. И защо ще й е да излиза на брега? Със сигурност мрачното ми приключение на плажа я е разубедило да го прави.