Златният дявол

Но когато чудовището тръгна пак към мен, сетивата ми се върнаха. Усетих студенина, затаих дъх и се взрях през замъгленото стъкло на маската. Осъзнах, че това неземно, илюзорно, изскочило от нищото същество беше напълно способно да ме погълне цял. Приличащата на пещера уста се приближаваше към мен. За него бях малко по-голяма заблудена риба. За пръв път се сетих за ножа на крака си и посегнах да го извадя от канията. Но нещо привлече погледа ми и ме накара да замръзна — кървавият език в устата на ската.

Капки кондензирана пара се стекоха по замъгленото стъкло на маската и аз с внезапна яснота видях белия връх на аления език. Свих се от ужас. Това не беше език, а откъснатата глава на Кенди с потъмнели очи, а излизащият от пастта огън беше косата й!

Сигурно е пищяла, когато съществото я е погълнало. Устата й бе застинала отворена. Тялото й е било разкъсано, маската — свалена, а очите й замръзнали в ужас. Ръцете й висяха счупени отстрани. Кръвта и животът й бяха изтекли от лицето, но дългата й коса се вееше като адски огън.

Приличаше на женската фигура на носа на кораба, на самия Сатана.

Извадих ножа, оттласнах се бясно и заплувах напред и надалеч. Ужасяващата муцуна на ската пропусна крака ми, но уцели глезена ми и ме изхвърли над себе си. Тялото му се плъзна под мен и аз забих ножа в плътта му. Острието прониза твърдата кожа и аз изпуснах дръжката. Обърнах се и видях как тя отплува бързо надалеч, подавайки се от широкия бял гръб на чудовището. Скатът изчезна в мрака.

Изчаках за момент. Отчасти не помръдвах, защото бях скован от шок и ужас, и отчасти заради странния прилив на вълнение, който ме обзе. Дишах дълбоко, за да успокоя дъха си и се взирах да видя дали няма да се върне. Водата отвъд видимостта ми сякаш оживя от невидими криле. Обърнах се бавно и се огледах през мътилката. Не трябва да му позволя да ме издебне отзад, помислих си. Сигурно така е изненадал Кенди. Плувала е към отдалечената «Орхидея», съществото се е появило и я е сграбчило отзад. Смачкало я е в пастта си и е поело към дълбокото, убило я е в мрака с покачващото се налягане. Чудех се колко дълго я е държало там долу. И колко дълбоко се е спуснало. Както и къде я носи сега. Скатът нямаше как да смели човешки труп. Дали щеше да я изхвърли в плиткото и да я остави да изплува на брега? Още един зловещ подарък за градските старейшини?