Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Празно двойно легло почти изпълваше стаичката. През овалния прозорец косо се спускаше слънчев лъч, който жълтееше върху тревистозелените чаршафи като петно от напикано. В долната част на леглото имаше смачкано одеяло, а в горната бе подпряна бяла възглавница с лекета от кафе. Иззад полуразтворения цип на платнената чанта «Найки» на пода се виждаха мъжки панталони, навит кожен колан и неотворена стъклена бутилка с червей вътре. Върху вграденото нощно шкафче имаше празна чаша, наядено парче говеждо и добре омачкано мексиканско порносписание. Под него се подаваше нещо, което на пръв поглед приличаше на мъртва змия, но при по-внимателно проучване се оказа половин метър гумена хирургическа тръбичка.
Излязох от стаята. В коридора ми трябваха няколко секунди, за да адаптирам зрението си към тъмното и през това време се заслушах в звуците от каютата в дъното. Беше тихо. Отидох до вратата и пак се заслушах. Нищо, освен поскърцването на дървенията на яхтата, пляскането на вълните в корпуса и звука от собственото ми дишане, което ставаше насечено и напрегнато. Пръстите ми намериха металната дръжка и внимателно я завъртяха по посока на часовниковата стрелка. Бравата щракна и вратата се отвори от само себе си, без да я натискам.
Пред мен се показа голямо празно легло. Вляво от него имаше вградена маса със стол, а вдясно — шкаф с две врати, съставени от летви, и огледало на стената до него. Пердетата на овалните прозорци бяха спуснати и през тях се процеждаше слаба отразена зеленикава светлина. Навсякъде бяха разхвърляни дрехи: копринени чорапи на шарки, гумени сандали, сини долни гащи, джинси, женска сламена шапка. Черна кожена жилетка — без съмнение на каубоя — висеше прилежно окачена на облегалката на стола. На масата пред него имаше бръснач и намачкана двайсет доларова банкнота. Прокарах пръсти по плота и оставих следа в почти незабележимия слой «ангелски прах». Обърнах се към леглото и измежду смачканите чаршафи и дрехи видях почерняла лъжица, запалка «Зипо» и спринцовка. Тъкмо посягах към иглата, когато чух зад себе си забързано трополене на боси крака.
Това бе единственото предупреждение, което получих. Нямаше викове и писъци, с които да се настроя за действие. Момичето се появи отникъде и насочи към мен кухненски нож. Ако не бе полуослепяла от крека*, можеше да ме убие там на място, но аз инстинктивно се извъртях и летящият нож само одраска бедрото и разкъса банския ми. Тя пак замахна с ножа към мен и двамата паднахме на пода. Хванах китката й и я задържах с две ръце. Рядката й коса висеше към лицето ми и през нея виждах трептящото острие. Обърнах се и прилепих китката й към пода. Тя падна настрани, косата й се посипа върху мен и зъбите й изведнъж се впиха в носа ми. Извиках, а в устата ми потече кръв. Пуснах китката й, ударих я с лакът в главата и тя падна по гръб. Ножът пак се вдигна във въздуха. Извъртях се и острието се заби в пода. Скочих на крака. Тя измъкна ножа и отново се прицели в мен. Аз се гмурнах към краката й, опитах се да я сваля на пода. Тя залитна и се стовари във вратите на шкафа.
[* Крек — вид наркотик. — Б.р.]
И изведнъж всичко утихна. Тя повече не помръдна.
От носа ми капеше кръв по пода. Хванах го с палец и показалец и се изправих, като залитах. Тя лежеше свита наполовина в шкафа, наполовина извън него, а счупените летви се клатеха около нея. За първи път забелязах, че е гола. Огледах я по-внимателно и разбрах, че е не е съвсем така, носеше червените прашки на банския си. Но пък те сякаш се стопяваха на пода, защото около бедрата й се събираше локва кръв. Хванах я за рамото и я изтеглих навън.
Ножът се бе забил в гърдите й, точно под лявата гърда. Проникването му беше смъртоносно. Ако съдех по изтичащата кръв, острието бе влязло между ребрата й и бе пронизало биещото й сърце. Гледах неспирния поток кръв в пълно недоумение и ужас. Несъзнателно отстъпих и улових отражението си в огледалото. Тялото ми беше тъмно, лицето бе в сянка, но сребърният кръст блестеше като щит на гърдите ми.
Бях спасен. Нападателната ми бе мъртва.
Нямаше нужда да пипам пулса й, за да се уверя. Всичко беше ясно от неподвижността и масивния кръвоизлив. Лицето й бе бяло и лъщеше като восък, косата й бе мазна и разбъркана като стиска слама. Сребристосините й очи, които някога може да са били красиви, бяха застинали в ужасна гримаса.
Момичето беше на синтетичен кокаин незнайно откога. По вътрешната страна на ръцете й имаше множество белези, ноздрите й бяха разранени и възпалени. Беше мършава. На кръста й имаше татуировка «Спенс» и още една на малката й гърда, изобразяваща миниатюрна роза с падащо листенце като сълза.