Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
През последния половин час ушите ми почти бяха оглушали от бълбукащите край тях въздушни мехурчета. Като излязох на повърхността, си свалих маската и се учудих колко е тихо. Въздухът беше неподвижен, а корабът — пуст, чуваше се само припляскването на вълните по корпуса. Сутрешното слънце бе изминало едва четвъртинка от пътя си към зенита, лежеше скрито зад издигащия се плавателен съд и хвърляше край мен дебели сенки, които потъмняваха водата и смрачаваха въздуха. Корабът някога бял, а сега сивкав, представляваше преустроен рибарски траулер, превърнат във ваканционна яхта с каюти с големи прозорци на палубата и открит мостик на върха. Съдът беше запуснат и спешно се нуждаеше от боядисване. Такелажът се бе разхлабил, а съединителните елементи — ръждясали. Лакът беше напукан и олющен. Маджунът на прозорците беше сух и изронен, едно от стъклата беше пукнато, а на рамката му имаше дупка от куршум.
Не виждах никого на борда. Отстрани до кърмата намерих въжената стълба, по която Хосе и Гонзало се бяха качили на спасителната лодка «Зодиак». Хванах я, мушнах ножа в канията, свалих си плавниците и ги хвърлих на борда. Морският бриз бе обърнал яхтата успоредно на брега и докато седях откъм сенчестата страна, бях скрит за «Магьосник». Изпълзях по стълбата, надникнах над перилото и проверих палубата.
От това, което виждах и чувах на кораба нямаше жива душа. На задната палуба до ръждясал газов грил имаше платнен хамак, на който бяха проснати мъжка бяла риза и разръфана плажна хавлия. Зад мръсните прозорци на четвъртитата каюта виждах дървен рул, празен червен пластмасов стол за боцмана и отблясъци на стъклени чаши на масата за хранене. Покривът на каютата скриваше видимостта ми към мостика, но оттам не се чуваше нито звук. Ако Кенди беше на борда, тя пазеше пълна тишина и не се показваше. Само че нямаше и следа от гмуркаческите й принадлежности, а и палубата пред стълбата беше напълно суха.
Прекрачих перилото и си свалих колана с баласта и кислородната бутилка. Горната каюта ме скриваше от яхтата наблизо. През прозорците различавах само голата й сребриста мачта и искрящия бял корпус. Видът й ускори пулса ми. Ако не се върнех там до половин час, Хосе щеше да ожаднее за кръв.
Къде, по дяволите, беше Кенди?
Стълба от задната страна на каютата водеше към мостика. Изкачих няколко стъпала, показах си главата над покрива и огледах. Там имаше още един празен боцмански стол пред стоманен рул, пейки със силно избелели възглавници и скъсано платнище, което покриваше по-малко от половината палуба. Отгоре висеше лъскав тенекиен фенер. На пода, до няколко смачкани бирени кутии, празен пакет от цигари, отворена бутилка гел с алое вера и купчина захвърлени дрехи, имаше лилава пластмасова чаша. От тази палуба се откриваше хубава гледка към открития океан. Малко вероятно бе Кенди да се е качила тук, защото има опасност да бъде забелязана. Тръгнах обратно надолу по стълбата.
И изведнъж се спрях. Нещо в купчината дрехи беше привлякло погледа ми. Пак показах глава и огледах по-добре. До отрязаните джинси и суитчърите с качулки лежеше фина дреха в яркочервено.
Горнище на бански.
Замръзнах. Ева твърдеше, че са видели само двама мъже на борда. От отдалечения «Магьосник», докато чакахме повече от половин час Кенди и Гонзало да се върнат, никой от нас не бе забелязал друг човек на този кораб. Бяхме сигурни, че двамата мъже са сами.
А как да обясним това? Каквато и да беше сексуалната им ориентация, съмнявах се Хосе или Гонзало да носят горнище на бански. Може да е останало от предишен излет. Но как да съм сигурен?
Пак се спуснах надолу по стълбата. От задната палуба надникнах през прозореца на каютата, за да се уверя, че е празна. След това се промъкнах отстрани към предната част на кораба и видях, че и там палубата е пуста. Внимателно отворих страничната врата и се вмъкнах в каютата. Хладилникът работеше шумно. Въздухът бе изпълнен с мирис на мухъл. Докато се промъквах покрай боцманския стол, босият ми крак попадна на половинка полята със салца тортила. Кухнята беше мръсна. Плотът и мивката бяха отрупани с изцапани чинии. По прашния под бяха посипани трохи. Пепелникът на разхвърляната маса за хранене преливаше от фасове, на разбития пластмасов стол имаше празна бутилка от текила. Когато хладилникът внезапно спря да бучи, ми се стори, че чух проскърцване зад себе си. Обърнах се и видях стълбата, която водеше към спалните. Тръгнах надолу по нея.
В края на късия неосветен коридор имаше плътно затворена затъмнена врата. Полуотворена врата вдясно откриваше тоалетна и мивка, а вляво, в рамката на друга врата, която също не бе напълно затворена, се процеждаше дневна светлина. Тихо я бутнах.