Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Чапман побърза да се подчини, почервеняла от смущение.
— Извинявай.
— Тя спомена, че е лобистка и вероятно е такава. А може би и нещо повече.
— Може би Тюркекул наистина е имал среща с нея…
— Ако е планирал някаква извънредна среща в парка, тя е била именно с Фрийдман — каза Стоун.
— Но би трябвало да информира сър Джеймс и останалите, нали?
— Може би и те я прикриват.
— Защото също е част от мисията?
Стоун кимна.
— Значи Фрийдман се озовава в парка, защото Тюркекул също е там.
— Да, ако моята хипотеза е вярна — отвърна Стоун.
— Но дали са се срещнали?
— Тръгнаха си по едно и също време. Лично аз не забелязах никакви контакти помежду им, докато бяха в парка. Тя говореше по телефона си, но той — не.
— Може би са щели да се срещнат, но…
— Но тогава избухна бомбата и започна стрелбата.
— Каква би била целта на една такава среща?
— Нямам представа. Но едва ли, за да обсъдят залавянето на Бин Ладен.
— Добре де, а ние как ще действаме оттук нататък?
— Ако я притиснем, а зад нея стоят високопоставени лица, със сигурност ще ни сритат задниците.
— Значи не можем.
— Официално не. Но има и други начини.
— Какви?
Стоун извади джиесема си и набра някакъв номер.
— Анабел? Имам нова задача за теб.
На другата сутрин Анабел и Кейлъб се появиха в офиса на Мариса Фрийдман, след като предварително поискаха среща. Външният вид на Анабел беше коренно променен — къса руса коса, умерен грим, европейски дрехи и доста автентичен акцент, смесица между немски и холандски. Кейлъб беше облечен в черно, а изтъняващата му коса беше старателно сресана назад. С леко набола брада и очила с квадратни рамки на носа. В ръката си държеше незапалена цигара. Срещнал въпросителния поглед на Фрийдман, той любезно обясни, че само това помага на опитите му да се отърве от вредния навик.
— Май сме в една лодка — усмихна се тя, запретна ръкава си и му показа лепенката никорет.
Офисът й беше на последния етаж и от прозорците се разкриваше великолепна гледка към парка.
— Съвсем наскоро ни позволиха да влизаме в сградата — каза тя.
— А по каква причина ви бяха забранили? — попита Анабел.
— Заради взрива и стрелбата в „Лафайет“.
— Мили боже, взрив, стрелба! — възкликна Кейлъб.
— Не сте ли чули? — изненадано ги изгледа Фрийдман.
— Може би сте забелязали акцента ми — отвърна Анабел. — Чужденка съм.
— Аз също — добави Кейлъб.
— Чувала съм, че повечето американци притежават оръжие — каза Анабел. — Значи да се стреля с нормално, така ли?
— Не, слава богу — поклати глава Фрийдман и се приведе напред. — Признавам, че бях заинтригувана от вашето телефонно обаждане. Наистина ли искате да откриете екологични работни места, както го правите в Европа? Мога ли да знам защо тук?
— Заради тамошната бюрокрация, която ни убива — каза Анабел. — Най-трудно се работи при правилата в Европейския съюз, част от които са абсурдни. Притежаваме добър бизнес модел и отлични технологии, което обаче не означава нищо, след като не можем да ги използваме.
— Аз имам известен опит тук, въпреки че беше отдавна — добави Кейлъб. — От приятели знам, че Америка е най-доброто място за нашия бизнес, защото вие държите на екологията и ограниченията са сравнително малко. Нещата могат да се уредят бързо, главно благодарение на някои специални инициативи на вашето правителство.
— Вярно е — кимна Фрийдман, после внезапно попита: — В коя държава сте се установили?
— Във Франция.
Тя му зададе дълъг въпрос на френски, но той отговори спокойно и с характерното си чувство за хумор, което я накара да се разсмее.
После Анабел подхвърли нещо на немски и Кейлъб й отговори на немски.
— Боя се, че немският ми е много слаб — каза Фрийдман.
— Моля да ни извините — рече смутено Анабел. — Беше неучтиво от наша страна.
— Вие, европейците, владеете много езици и ни карате да се чувстваме неуки.
— Бих казала, че вашият френски е отличен — отбеляза Анабел.
— С какво мога да ви помогна?
— Трябва ни някой, който да лобира за нас във Вашингтон. Имаме намерение да построим завод за екопродукти, но се нуждаем от някои лицензи, които едва ли ще получим без политическа подкрепа.
— Според мен става въпрос за лобизъм — обади се Кейлъб. — Приятели по високите етажи.